Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Тя стана и извади от бюфета черна бутилка. Обърна се и усмихнато попита Елмър:

— Да му сипя ли?

— Ами какво друго? — въздъхна съпругът й. — Мъкне се у дома посред нощ, пие ми уискито и дрънка за автомати!… — Поклати глава и продължи да се храни.

Роуз напълни една чаша до половината с неразредено питие, а Дюк леко потупа ръката й.

— Не знам как още го търпиш тоя язовец! — изрази учудването си той. — Обади ми се, когато решиш да го зарежеш! Веднага ще ти дам подслон!

Елмър вдигна глава и на лицето му се разля широка усмивка.

— Това е шанс за теб, скъпа! Дръж го здраво, тоя копелдак е фрашкан с мангизи!

— Още не си ми писнал — засмя се Роуз и Дюк се вцепени от изненада. Защото му стана пределно ясно, че тази хубавица е луда по съсухрения дангалак.

— Добре, добре — отвърна със задоволство Елмър. — Все пак вече знаеш към кого да се обърнеш, като ти писне… — Премести поглед на Дюк и добави: — Въпросът с пушките може и да се уреди, но за автоматите е изключено!

— Хайде, стига! — отвърна Дюк и със съжаление погледна празната чиния пред себе си. — Прекрасно знам, че ги имаш Нали едва миналата седмица купи три томпсъна от полицията? Само не ми казвай, че вече си ги продал!

— Много знаеш — въздъхна Елмър. — Тях не мога да ти ги дам, Дюк… — Ще ти отделя един и нищо повече. В тоя град има и други клиенти…

— Хич не ми пука за другите ти клиенти! Вземам ги и трите и ти плащам цената, която поискаш! А след три седмици ти ги връщам обратно. Какво ще кажеш?

Елмър замислено го погледна.

— Щом ще ги връщаш, нещата се променят — промърмори накрая той. — Но не мога да разбера каква битка ще водиш…

— Това не те интересува — отвърна Дюк и се изправи. — Хайде, Елмър, нямаме време за губене.

— Не даваш на човек дори да се нахрани както трябва! — оплака се Елмър, но послушно стана на крака. — Скъпо ще ти струва тая работа, Дюк!

— Давам един бон, амунициите отделно — спокойно отвърна Дюк. — Нито цент повече и хич не се опитвай да ме работиш за патроните! Иначе ще ти отмъкна съпругата!

— Както кажеш — промърмори Елмър и на лицето му се появи доволна усмивка И друг път беше правил сделки с Дюк, знаеше, че може да му има доверие — Аз ли ще ги товаря?

— Ще направиш повече от това — поясни Дюк. — Ще ги натовариш в твоята кола и ще ги закараш в Пиндърс Енд, предградието на Феървю. Знаеш ли къде се намира?

— В Пиндърс Енд ли? — учудено го изгледа Елмър. — Но защо там?

— Стига с твоите въпроси! — ядоса се Дюк. — Отиваш там и търсиш един тип на име Кейси. Ще му кажеш, че аз пращам пушкалата, а той да се готви за неприятности. Никой да не припарва натам, с изключение на ченгетата. Разбра ли?

Елмър се почеса по главата.

— По всичко личи, че здравата си затънал — промърмори той. — Ами ако ченгетата докопат тоя арсенал? Ще идентифицират оръжието и веднага ще почукат на моята врата!

— Няма, престани с твоите притеснения — успокои го Дюк. — Кейси е умно копеле, няма да позволи на ченгетата дори да се доближат до оръжието.

— Това никак не ми харесва — въздъхна Елмър. — Ама нали съм си глупак и не мога да ти отказвам…

— Чудесно. Сутринта ще ти пратя чека. Става ли?

— Само това липсва — изсумтя Елмър. — Досега не си ми правил номера, но предпочитам в брой… Не ги обичам тези чекове!

— Нямаш проблеми — отвърна Дюк. — Сега трябва да бягам, Елмър. Оставям всичко в твои ръце. Побързай, защото онези момчета имат нужда от стоката!

— Не бързай толкова — отвърна дангалакът. — Трябва да ми помогнеш да натоварим амунициите. Вече не съм толкова млад…

— Роуз ще свърши тая работа — плесна го по мършавия гръб Дюк и се върна обратно в кухнята. — Роузи, помогни на твоя язовец — извика той. — Аз трябва да изчезвам! — Сипа си няколко капки от черната бутилка, глътна ги наведнъж и доволно въздъхна: — Страшно е! Някой ден ще отскоча да довърша това шише!

— Ще ти го запазя — обеща Роуз.

— Цяла нощ ли ще си шепнеш с тоя нехранимайко? — обади се откъм коридора Елмър. — Ела да ми помогнеш да изнесем тези сандъци!

— Пак ще се видим — махна с ръка Дюк и потъна в мрака зад къщата.

На няколко крачки от колата си рязко спря и ръката му се плъзна към кобура на пистолета. В близкия вход се спотайваше неясна фигура. Крачка напред и светлината на уличната лампа проблесна върху сребърните копчета. Дюк пусна пистолета.

Халахън се приближи с нехайна походка, на лицето му играеше мазна усмивка.

— Ти ли си това, Дюк?

— За теб съм господин Дюк, ченге — отвърна Дюк и отвори вратата на колата си.