Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Ясно — промърмори Джо, надигна се от дивана и се отдалечи — Забъркала си голяма каша, нали?

— Не ставай глупак, Джо — посъветва го Лорели. — Виновна съм толкова, колкото си виновен ти, че Кейси се е оказал въоръжен Просто не можем да удържим нещата в свои ръце и това си е!

— Кой го уби? — попита Джо. — Спейд?

— Не знам. Когато влязох, вече беше мъртъв. Някой му беше забил нож в гърдите.

— А сега какво ще нравим? — рязко се обърна Джо. — Доникъде не сме я докарали!

Лорели ядосано скочи на крака.

— Защо не се пръждосаш някъде, след като не харесваш развоя на събитията? — извика тя.

— Я млъквай! — озъбя се Джо.

Настана мълчание. След няколко минути Лорели се размърда и каза:

— Ще направя комбина с Хари Дюк. Тази вечер си поговорихме… Знае доста неща и положително ще се докопа до нещо. Ще застана на негова страна срещу Спейд.

Джо учудено се втренчи в нея.

— Значи си поговорихте, а? — с тъничък фалцет извика той.

— По-скоро той говореше — побърза да го успокои Лорели, забелязала опасния блясък в очите му. — Мисля, че ние с теб трябва да минем на негова страна…

Джо видимо се колебаеше.

— Ако Пол чуе какви ги дрънкаш… — спря и й отправи един красноречив поглед.

— Надявам се, че няма да му кажеш.

— Няма — тръсна глава Джо и започна да крачи из стаята. — Защо трябва да му казвам?… — Изглеждаше дълбоко разтревожен. — Значи и Хари Дюк е вътре в играта…

Лорели се отпусна на дивана и съжали, че сподели новината с него.

— Първо беше Белман… — промърмори сякаш на себе си Джо. — После Спейд, Шулц и ние двамата… А сега и Хари Дюк! — Облегна се на стената и продължително я изгледа: — Тимсън, Келс, вероятно и оня Кейси… — продължи да изрежда той. — Май много маймунки станахме, а?

— Никои нищо не знае — успокои го Лорели. — Престани да вдигаш пара. Те само се досещат… Въпросът е какво знаем ние!

— Знаем — вятър! — промърмори Джо. — Изобщо не мога да разбера струва ли си да се забъркваме в тая игра, има ли наистина нещо там? Знаем само това, което Шулц е казал на Спейд. Ами ако всичко излезе номер?

— Ех, ако можехме да попритиснем Шулц! — въздъхна Лорели.

— Ще го притиснем! — твърдо отвърна Джо. — Мисля, че ще го накарам да проговори! — Очите му се присвиха с опасен блясък: — Но къде се губи той?

— Цял ден го няма — поклати глава Лорели и хвърли поглед към стенния часовник — Вече минава единайсет, а той нямаше намерение да се бави…

Джо седна. Главата го болеше, чувстваше се уморен.

— Тази вечер няма да се справя с него — тихо промълви той и докосна наранената си китка. Устата му се разкриви в прозявка, пръстите му механично пробягаха през сплъстената коса. — Не е от лесните, след като пропее, вероятно ще се наложи да го убием…

— Няма да правим нищо подобно! — сопнато отвърна Лорели, после се сети, че Джо вече е убивал хора, и уплашено потръпна.

— Налага се — поклати глава Джо, подпря се на лакът и добави: — А после ще трябва да се справим и със Спейд… Той е главният… Как можем да се доберем до него?

— Не знам — отвърна Лорели.

— Още нещо, за което трябва да се погрижа — въздъхна Джо и се изправи на крака. — Ръката ме боли, мисля да си легна…

— Какво обяснение ще дадеш на Шулц? — попита тя. — Няма начин да не забележи, че си ранен.

— До утре няма да забележи нищо, а после няма да има значение — отвърна с празен поглед Джо, пристъпи към вратата и добави: — А за Хари Дюк си права. Няма да минем без него.

— Добре, след като и ти мислиш така — кимна Лорели — Просто ти казах мнението си…

— Само се питам какво точно си му изпяла… — проточи той и й хвърли такъв поглед, че краката й започнаха да омекват. После излезе и затвори вратата след себе си.

Лорели остана неподвижна, потънала в неспокойни мисли. Страх я беше от Джо, трепереше и от Шулц. Ако дебелият научи какво е казала на Дюк, положително ще я ликвидира. Същевременно продължаваше да изпитва увереност, че ако някой изобщо успее да измъкне нещо от тази каша, това положително ще бъде Дюк. Не знаеше на какво се дължи тази увереност, но въпреки това беше убедена в правилността на предчувствието си.

Ще играе по свирката на Джо докогато е възможно, реши тя. Но стане ли опасен, веднага изчезва при Дюк. Твърдо реши да не се забърква в никакви убийства. Ако Джо продължава да настоява за премахването на Шулц, ще го напусне и ще иде при Хари Дюк.

Часовникът удари единайсет и половина. Няма смисъл да стои и да чака цяла нощ Шулц, кой го знае кога ще се прибере. Стана и в същия момент отвън се разнесе боботенето на автомобилен мотор. След секунда в ключалката застърга ключ, тя побърза да се върне на дивана и да запали цигара.