Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Добре, че се появи! — с облекчение притвори очи О’Мали. — Сутринта щях да заложа целия си седмичен наем на Дейбрейк.

— Защо не питаш, бе човек? Знаеш, че с удоволствие ти давам информация. А понякога и аз имам полза от разни ченгета, нали така?

О’Мали напрегнато го наблюдаваше.

— Мога ли да заложа горната граница на Хотентот?

— Разбира се, аз самият се каня да направя същото. Колко искаш да хвърлиш, една хилядарка?

— Нямам толкова мангизи — помръкна лицето на О’Мали.

— Добре, аз ще заложа една хилядарка за теб.

Кратка пауза, после О’Мали отмести поглед встрани.

— Дано не ги хвърлиш на вятъра — обърна гръб на Дюк той, но репликата беше казана достатъчно ясно.

Дюк внимателно го наблюдаваше.

— Дори да идат на вятъра, това ще бъдат МОИ мангизи — поясни хладно той. — Но няма да идат…

Лицето на О’Мали се проясни, той се разходи още малко напред-назад, после попита:

— Ти си редовен посетител тук, нали господин Дюк?

— Какво значи тук? Имаш предвид този кабинет?

— Точно него имам предвид — кимна сержантът. — Открих няколко доста приятни отпечатъци от пръстите ти върху бюрото. Знам, че са твои, благодарение на един малък белег от изгаряне, който носиш на десния си показалец…

Дюк замълча.

— Докторът твърди, че Белман сам си е видял сметката — продължи О’Мали. — По тази причина нямам намерение да си усложнявам живота с твоите отпечатъци и вече се отървах от тях…

Дюк едва доловимо въздъхна, кимна с глава и небрежно подхвърли:

— Предполагам, че Халахън вече знае за тях…

— Никога не казвам на Халахън повече, отколкото е необходимо — поклати глава О’Мали. — Освен това си помислих, че мога да ти спестя известни неприятности…

— Благодаря ти — рече Дюк и мислено се поздрави за това, че редовно дава съвети на О’Мали за конните надбягвания. — Всъщност, исках да се видя с Келс — добави той. — Тук ли е?

— Няма го — рече О’Мали. — Отишъл в турската баня и цяла нощ щял да остане там…

— Май се налага да отскоча дотам, трябва да говоря с него — промърмори Дюк и огледа кабинета на Белман за последен път. — Предполагам, че това заведение ще бъде обявено за продан, нали?

— Сигурно — сви рамене О’Мали. — Макар че лично аз не бих си хвърлил мангизите тук… Обичам по-друг вид кръчми… Онези, в които спокойно можеш да плюеш по пода…

— Тук също можеш да плюеш — рече Дюк и се насочи към вратата. — Само дето таксата е по-висока. Чао, приятелче. Ще ти уредя залагането… А ти подай молба за отпуска, иначе няма да можеш да си изхарчиш мангизите!

Флеминг и Стоун го причакваха в подножието на стълбите.

— Какво ще кажеш за Дейбрейк? — Очите им възбудено блестяха.

— Хотентот — отвърна Дюк, решил, че няма да е зле, ако временно поеме комарджийските разноски на целия участък. — Заложете и последната си риза на него, момчета!

Напусна заведението и подкара колата си към турската баня в западната част на града.

Негърът на входа го позна и лицето му светна.

— Отдавна не си идвал насам, шефе — рече той.

— Напоследък нямам време да се натряскам както трябва — с нескрито съжаление сподели Дюк. — Келс да се е мяркал?

— Тука е, шефе В момента е в сауната…

— Чудесно, и аз ще се понапаря малко — отвърна Дюк — Как върви бизнесът?

— Тая вечер хич го няма — поклати глава негърът — От два часа насам вие с господин Келс сте единствените ми клиенти.

— Може би ще остана да пренощувам — предупреди го Дюк. — Стана много късно да си ходя. Нали няма проблеми?

— Заповядай, господин Дюк, шефе… — Да ти поръчам ли закуска сутринта?

— Да, при това по-раничко… Едно филе на скара, пържени яйца и кафе Ще го уредиш ли? Утре ме чака много работа!

— Нямаш проблеми, шефе — кимна негърът и му подаде хавлията. — Знаеш пътя, нали?

Дюк кимна и влезе в съблекалнята. Започна да си сваля дрехите и се замисли за Клеър. Къде изчезна това момиче! Можеше да бъде и в леглото си, естествено… А можеше и да чука на машинката си в „Кларион“ сензационния материал за смъртта на Белман… Но някак не му се вярваше. Далеч по-вероятно беше да е напуснала града, изплашена от нещо. Или пък някой е решил да я прибере на топло… Това бяха най-правдоподобните версии, други няма… Ако е напуснала града, нищо не можеше да се направи. Ще трябва да се чака новината за самоубийството на Белман да се разпространи наоколо… Същото бездействие се налага и в случай, че е отвлечена. Защото първо ще трябва да определи кой и защо е сторил това. Но отвличането би означавало нещо доста важно — че тя е видяла убиеца на Белман. Разбира се, съществува и още една, при тава твърде неприятна вероятност — тя самата да е вече мъртва. Дюк тръсна глава и прогони тази мисъл.