Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Умно — изгледа го с уважение Келс. — Значи мястото е запечатано…

— Така е — кимна със затворени очи Дюк. — Но още не съм свършил. Бях започнал да изброявам кой е на наша страна… Питър Калън, целият екип на „Кларион“, а вероятно и онова пиленце, в комплект с приятелчето й Джо. Те вече са готови да зарежат Шулц и да се присъединят към нас. В противниковия лагер остават Корис, Шулц и, разбира се, Спейд… Но ще ти призная, че нашата групичка ми вдъхва доверие, Лю…

— На мен също — неохотно призна Келс и размърда краката си.

— Тревожи те само навалицата, нали? — Дюк отвори едно око и го спря върху лицето на събеседника си. — И дали ще има какво да делим…

Келс се поколеба, после рече:

— Доколкото знам, става въпрос за петстотин хиляди…

— Хубава баница — облиза устни Дюк и замълча.

— Така казваше Белман — побърза да добави Келс. — Но може и да лъже… Помниш ли Франк Ноакис?

— Франк Ноакис ли? — учудено попита Дюк. — Аха, онзи, дето обираше банките…

— Точно той — кимна Келс. — Минал през Феървю малко преди да го очистят федералните ченгета… Преди малко повече от дванайсет години. Живял в Пиндърс Енд, точно в къщата на Кейси. Останал само няколко дни, тъй като ченгетата го надушили и трябвало да изчезва. Белман твърди, че цялата му плячка останала в онази къща. А ченгетата я определят на около петстотин бона.

— Значи това била тайната на Пиндърс Енд? — замислено промълви Дюк. — Съвсем като на кино, а? — Вдигна ръка и с точно движение изпрати фаса си в плювалника, поставен на стойка в ъгъла. — А как Белман е научил всичко това?

— От някакъв тип, който работил с Ноакис… Дефи, или нещо подобно… вече не помня името му. Имал карта с точното местоположение на скривалището, но не можел да проникне сам в Пиндърс Енд и се обърнал за помощ към Белман… Освен това бил дрогиран и едва вървял. Белман лесно се отървал от него… — Келс поклати глава: — Тая част от историята хич не я харесвам… Имало е достатъчно мангизи и за Дефи, но Белман явно не е искал да дели с него… И му видял сметката…

— Хубавец — въздъхна Дюк. — А после е накарал Тимсън да купи Пиндърс Енд вместо него, така ли?

— Да. А убиецът на Тимсън е отмъкнал нотариалните актове и това автоматически отпратило Белман в шеста глуха. Без нотариалните актове бил с вързани ръце, освен това не искал да привлича вниманието на Спейд… Но по всичко личи, че Спейд си е внимавал още от самото начало.

— Мислиш, че той е убил Тимсън, така ли?

— По-скоро работата е свършило някое от момчетата му.

— И това означава, че Спейд разполага с нотариалните актове.

— Доста вероятно.

— Слаба работа — въздъхна Дюк. — Той не може да предяви претенции над Пиндърс Енд, без да се появи на светло, а тогава пък ние можем да го попитаме откъде се е сдобил с нотариалните актове… Ето какъв му е проблемът… А ако се опита да щурмува онези бараки, ще бъде посрещнат с доста пукотевица…

Келс почеса босата си пета.

— Сега трябва да идем в Пиндърс Енд и да разглобим онази барака на съставните й части — промърмори той. — Да намерим мангизите и да покажем среден пръст на Спейд…

— Значи одобряваш моите планове? — погледна го любопитно Дюк.

— Нямат грешка — кимна онзи. — Можеш да ме броиш за част от групата.

— Спомена за някакъв чертеж — напомни му Дюк. — Кой според теб го притежава в момента?

— Какво пи интересува? — отвърна онзи — Притежава го човекът, който е видял сметката на Белман — това е ясно като бял ден.

— Ами ако мангизите не са в къщата на Кейси? — попита Дюк. — Ако са в градината или в някоя от другите бараки?

— Много важно. Разполагаме е достатъчно време. Няма ли ги при Кейси, ще търсим другаде… За петстотин бона съм готов да бачкам на три смени без почивка…

— О’кей — кимна Дюк, надигна се от стола и се насочи към телефона в ъгъла на помещението.

Набра номера на Клеър и зачака. В слушалката звучеше сигналът за свободно, след няколко секунди се включи телефонистката и с равен глас съобщи, че абонатът не отговаря.

Дюк вдигна глава към часовника на стената. Минаваше два.

— Ти никога ли не спиш? — сънливо попита Келс. — Сега пък с какво се залови?

— Ти можеш да поспиш — посъветва го Дюк. — Утре те чака много работа.

Келс изръмжа нещо и се намести удобно в стола си. Заспа в момента, в който затвори очи.

Дюк набра номера на Питър, но и там нямаше никого. Той се ядоса и тресна слушалката.

Няма смисъл да продължавам, рече си той. Всичко ще се реши утре. Но най-главната ми задача е да открия Клеър.