Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

И от него нищо не научих, само дето си губих времето. Почти се беше надрискал от страх, но пак не пожела да си отвори плювалника. Реших, че няма да е лошо да си поприказвам още малко с Шулц и му отидох на гости. Преди да натисна звънеца, по навик хвърлих едно око през прозореца. И добре, че го сторих. Защото видях как дебелото копеле е затиснало Лорели на пода, а около шията й беше навил едно хубаво дебело въже.

Отворих тихичко прозореца и му попречих да извърши поредната си глупост. Когато Лорели се свести и отвори уста, веднага познах гласа, който ми се беше обадил по телефона. Реших, че трябва да се погрижа за нея и я взех да ми прави компания. На Шулц това явно не му хареса и ме изпрати с такава пукотевица, че замалко не получих инфаркт.

После я доведох тук и това е краят на приказката. За съжаление не пожела да говори, но очевидно знае нещо важно. Шулц я предупреди, че ще й види сметката, ако си отвори устата… Е, сега знаеш толкова, колкото и аз…

— А откъде се появи този Тимсън? — присви очи Питър. — За него не спомена нито дума…

— Спомних си за него едва снощи, когато твоята мадама му спомена името… Преди време беше управител на „Шез Пари“ и още тогава подозирах, че е подставено лице. А как се е озовал тук не мога да ти кажа.

— По всичко личи, че тая Лорели му е видяла сметката — притеснено въздъхна Питър. — Допускаш ли, че Тимсън е дошъл да я прибере, а тя му е рязнала гърлото и е духнала?

— Но защо Тимсън? Той няма нищо общо с Шулц. Нещата биха били далеч по-ясни, ако оттатък лежеше с прерязано гърло Джо…

— Кой Джо? — объркано го погледна Питър.

— Едно от момчетата на Шулц — отвърна Дюк. — Използва го за шофьор…

— Не можем цял ден да си седим тук и да правим догадки — изправи се Питър. — Трябва да се обадим в полицията.

— Естествено — кимна Дюк. — Въпросът е какво да им кажем… Да споменаваме ли за Шулц и Лорели?

— Няма друг начин. Иначе ще трябва да им обяснявам защо не съм си спал в леглото.

— Мисля, че нещата ще се поизяснят, ако разменя някоя дума с Пол — рече Дюк и посегна към телефона.

Питър запали нова цигара и започна да крачи напред-назад из помещението.

Дюк замислено го наблюдаваше, после в слушалката прозвуча гласът на Шулц и той моментално забрави за приятеля си.

— Пол? — дрезгаво попита той. — Хари се обажда.

— Какво искаш? — изръмжа онзи след кратка пауза, очевидно предизвикана от изненада.

— Знаеш ли къде е Лорели?

— Теб пък какво те интересува!

— Не се дръж като глупак, работата е дебела! — сопна се Дюк. — Снощи я доведох у Питър Калън, а сутринта открихме, че е изчезнала.

— Какви ги дрънкаш, да те вземат мътните? — ехидно се изхили Шулц. — Снощи май здравата си се натряскал!

— Значи съм се натряскал, а? — втвърди се лицето на Дюк. — Откъде си толкова сигурен?

— Ако не си бил пиян, вероятно си луд! — поясни Шулц. — Лорели не е мърдала оттук нито снощи, нито по-късно. Ето я, до коляното ми. Питай Джо, ако не вярваш!

— Чакай малко — забързано рече Дюк, почувствал, че онзи се готви да затвори. — Не ми трябва Джо, искам да разменя две думи с Лорели…

— Едва ли тя ще иска, но все пак ще я попитам — отвърна Шулц, после в слушалката се разнесе доста по-приглушеният му глас: — Хари Дюк е на телефона, иска да говори с теб…

След кратка пауза в ухото на Дюк звънна гласът на Лорели:

— Да, моля… — Беше хладен и равнодушен глас.

— Какво става, момичето ми? — попита Дюк. — Шулц твърди, че цяла нощ си била там. Нима ще му; позволиш да се измъкне по този начин?

— А къде съм била според теб?

— Не си добре, сестричке! — не на шега се разсърди Дюк. — Не си ли спомняш, че снощи се появих, тъкмо когато дебелото ти приятелче се готвеше да ти види сметката с въженце около врата? Ако не бях аз, сега щеше да си нанкаш в моргата! Имаш изгода да си на моя страна! Кажи къде изчезна снощи!

— Я ти се оправяй с него! — каза на Шулц тя. — Съвсем е откачил!

Дюк затвори още преди Шулц да поеме слушалката, после отправи един напрегнат поглед към приятеля си.

— Върнала се е при Шулц — кратко му съобщи той. — Твърди, че изобщо не е мърдала оттам, Джо ще потвърди алибито й. А ако ние не измислим нещо, при това веднага, вероятно ще се озовем в ареста с обвинение в убийство.

— Но това е смешно! — пребледня Питър. — Не могат да се измъкнат толкова лесно!

— Страхувам се, че могат — протегна се Дюк. — А ако ние не намерим приемливо обяснение за присъствието на Тимсън тук, като нищо можем да изгорим!