Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Млъквай, Хари! — остро рече Питър.

— Точно така! — скочи на крака Клеър. — През цялото време предупреждавах Питър да ви остави на спокойствие. Нали това е животът за вас? Убийства, хазарт, насилие! А сега бих казала, че вие трябва да го оставите на спокойствие!

— Не аз забърках Питър във всичко това — отвърна Дюк и бутна шапката на тила си. — Тимсън се появи в квартирата му, без никой да го е викал. Нима не разбирате? Тази история няма нищо общо с нас двамата!

Клеър се обърна към Питър и настоятелно попита:

— Защо излъга пред полицията? Защо не им каза истината?

— Защото истината щеше да им прозвучи доста странно — сви рамене Питър. — А и Хари предложи да…

— Хари, разбира се! — извика тя и рязко се извъртя към високия мъж. — Още ли твърдите, че нямате нищо общо с тази история? Защо тогава забъркахте Питър в лъжите си?

— Нещо не ми е ясно — хладно я изгледа той. — Да не би да се окаже, че Пит не е в състояние да се грижи за себе си?

Питър се отдръпна от стената и пристъпи към тях, ръката му нежно докосна рамото на Клеър.

— Това едва ли е начинът да ми помогнеш, скъпа — тихо промълви той. — Станалото — станало! А за да се измъкнем от бъркотията, ще трябва да използваме главите си!

Клеър се поколеба, после сви рамене.

— Добре — загрижено въздъхна тя. — Но какво смятате да правите? Какво ИЗОБЩО може да се направи?

Тук се намеси Сам.

— Моля ви, когато приключите с личните си отношения, може би трябва да обърнете внимание на един дребен факт — обади се иззад лулата си той. — Току-що ме направихте съучастник в убийство и искам да знам как възнамерявате да процедирате по-нататък!

— Хайде, не започвайте и вие! — изгледа го Дюк, драсна клечка кибрит в тока на обувката си и запали угасналата пура. — Нищо подобно не сме направили, просто защото и ние не знаем КОЙ е убиецът. Знаем само, че не беше самоубийство, тъй като липсваше оръжието на престъплението. Заподозрян номер едно е Лорели — една дама, която прибрах снощи от жилището на Шулц и заведох у Питър. Настанихме я в спалнята на Пит, а на сутринта установихме, че дамата е изчезнала и мястото й е заето от Тимсън. По тази причина я считам за номер едно. Веднага след това трябва да се прецени каква е ролята на Белман в тази история. Тимсън е бил негов мениджър и аз съм сигурен, че е купил Пиндърс Енд по нареждане на Белман. Сигурен съм и в нещо друго — Белман е искал никой да не научи за сделката, особено Спейд. Опасявал се е, че ако Спейд разбере какво възнамерява да прави, той положително ще се опита да го премахне. Може би Тимсън е бил убит от Спейд. Това прави Спейд заподозрян номер две. Но възниква въпросът защо Тимсън се е появил в жилището на Пит? Как е проникнал в спалнята и какво е станало с Лорели? Присъствала ли е тя на убийството, или е напуснала преди това? Всеки може да скочи от прозореца на Пит и да хване полето… Сами разбирате, че имаме доста въпроси без отговор…

Сам почука с молив по плота на бюрото си, хвърли поглед към Клеър, която продължаваше да гледа през прозореца, и мрачно поклати глава:

— Всичко това е новост за мен — рече. — Съвсем не ми се искаше да се забърквам в подобни истории, те никак не подхождат на град като Феървю.

— Виж какво, татенце! — изгуби търпение Дюк. — Престани да се държиш като Дядо Мраз и използвай главата си! Не ни трябват автобиографии, трябват ни идеи!

— Не си лесен! — усмихна се Сам. — Но аз те харесвам. Напомняш ми за един тип, с когото заедно работехме в „Трибюн“. Страхотен тип беше… Е, сигурно и ти ще станеш като него, когато ти се поизтъркат зъбите и обуеш дълги панталони…

— Хайде стига вече, стара лисицо! — засмя се Дюк. — Казвай какво мислиш!

— Кой притежава нотариалните актове на Пиндърс Енд? — извика Сам, ръката му се стовари върху бюрото, очите му напрегнато заблестяха, устата му се разпъна в доволна усмивка.

— Знаеш ли, че си прав да крещиш? — зяпна насреща му Дюк. — Съвсем не се бях сетил за това! Ето ти го мотивът за убийството на Тимсън! Документите положително са били у него. Ченгетата го претърсиха, но не откриха нищо. Онзи, който му е прерязал гърлото, го е направил заради актовете. Точно така! Ето, ВЕЧЕ имаме отправна точка!

— Едва ли — скептично поклати глава Питър. — Не можем да претърсим всички жители на Феървю и Бентънвил!

— Така е, но в замяна на това можем да се свържем с Белман и да го попитаме какво знае по въпроса! — отвърна възбудено Дюк. — И то веднага!

— Чакай, не бързай толкова — спря го Сам. — Може би Белман не знае, че нотариалните актове са изчезнали. Може би всички мислят, че те са у ченгетата… Дали ще е умно да вдигаме шум по този въпрос?