Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Дано — въздъхна тя. — Идвам!

Дюк внимателно постави слушалката върху вилката и се обърна към приятеля си:

— Предполагам, че е разтревожена за теб — рече. — Поне така ми прозвуча по телефона…

— Нищо не може да се направи — въздъхна Питър, избягвайки погледа му. — Май ще е най-добре да се обадя в службата…

— Преди това ще си поприказвам с ченгетата — вдигна слушалката Дюк. — Искам от теб да запазиш самообладание, Пит. Вероятно ще се опитат да те извадят от равновесие…

— Няма проблеми — отвърна Питър и се втренчи в ръката му, която започна да избира номера на полицията.

Няколко часа по-късно в кабинета на Сам Тренч бе свикан военен съвет.

Председателстваше го Сам, главно от уважение към белите му коси. Той седеше малко смутен зад бюрото си, до него се беше настанила Клеър с цигара в ръка и хвърляше разтревожени погледи към Питър, оттеглил се в ъгъла до прозореца. Хари Дюк бавно крачеше напред-назад пред писалището на Сам, между белите му зъби стърчеше отдавна угаснала пура.

— Феървю започна да се пробужда — обяви с оптимистичен тон той. — Жалко, че вестникът ви не е ежедневник… Нещо ми нашепва, че това градче твърде скоро ще изпитва остра нужда от ежедневник.

— Но какво толкова е станало? — попита Клеър и пепелта й падна върху износения килим. — Какво казва полицията?

— Не казва много — отвърна Хари и пусна една усмивка по посока на Питър. — Обстоятелствата не им харесаха, но това е първата насилствена смърт тук и май ще се окаже, че плават без гребла срещу течението…

— Приеха версията за самоубийство, така ли?

— А защо да не я приемат? — втренчено я погледна Дюк. — То си беше самоубийство!

— Клеър, моля те да не усложняваш нещата — обади се малко нервно Питър.

Тя му хвърли един продължителен поглед, после се извърна към Дюк и поклати глава:

— Просто не виждам Тимсън в тази роля.

— Човекът си е прерязал гърлото с бръснач. Може би не е било самоубийство, а просто е искал да се избръсне на сухо и ръката му е трепнала… Каквото и да е станало, фактът не може да се промени — той е мъртъв. Това е всичко. — Дюк каза тези думи със спокоен и дружелюбен тон.

— Но защо е целият този шум? — поиска да разбере Сам и енергично почеса главата си с две ръце. — Бих го приел, ако Тимсън беше от Феървю, но тук той е чужденец. Дори не е умрял в града, какво толкова го обсъждаме?

— Умрял е в леглото на Питър, нали? — тихо попита Клеър.

Сам се втренчи в него и добави:

— Вие ли сте младежът, който отнема всичкото й свободно време напоследък?

— Сам, моля те, това няма нищо общо…

— Напротив, има — тръсна глава Питър. — А и защо да не му кажем? Доколкото знам, той винаги се е отнасял добре с теб… Господин Тренч, аз искам Клеър да се омъжи за мен, но тя все още се колебае!

Старият Сам го прониза със светлите си очи, после зарови ръце в джобовете си за лулата и промърмори:

— Ами тогава е излишно да я тревожите, млади човече! Човекът, който извади късмета да я плени, положително доста ще трябва да се потруди!

Дюк спря поглед върху лицето на Клеър, някъде в зениците му проблясваше едва доловима усмивка. Тя още повече се притесни.

— Няма ли да млъкнеш, Сам? — ядосано свъси вежди момичето.

— Господи, какво отношение към възрастните! — оплака се престорено Сам. — Косите ти започват да посивяват и какво се получава? Ставащ топка, която всеки може да подритва както си ще…

— Въпросът е защо Тимсън е купил Пиндърс Енд — върна ги на темата Дюк. — Някой може ли да ми даде свестен отговор?

Клеър поклати глава.

— Един от нашите хора отскочи сутринта до там — обясни тя. — Върху тази земя няма нищо, с изключение на няколко полусрутени бараки. Обитателите им са получили заповед да се преместят до края на седмицата.

— Това доникъде няма да ни доведе, Хари! — внезапно се обади Питър. — Мисля да им кажа как стоят нещата в действителност.

Лицето на Дюк за миг замръзна, после раменете му равнодушно се свиха.

— Кажи им, след като така искаш — рече, отпусна се в един стол и нахлупи шапката над очите си.

— Ще ви кажа истината — обърна се към другите двама Питър. — Тимсън беше убит. А ние го направихме да изглежда като самоубийство…

— О, Питър! — възкликна Клеър. — Знаех си, че нещо не е наред! Защо ти… — млъкна и нервно прехапа устната си.

— Продължавайте, защо не си довършите мисълта? — спокойно попита Дюк. — „Защо ти трябваше да се забъркваш с този тип?“ Това искахте да кажете, нали? Ако се беше държал по-далеч от мен, сега нямаше да си има неприятности…