Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Но как да го намерим, по дяволите! — викна Питър и объркано разроши косата си.

— Чакай малко — рече Дюк и отиде в спалнята.

Забави се няколко минути вътре, после високата му фигура се изправи в рамката на вратата.

— Ще мине за самоубийство, приятел — рече той. — Сцената е готова, остава само да сложим вътре един бръснач.

— Пресвета Дево! — избухна Питър. — Не можеш да правиш това! Открият ли измамата, и двамата ще свършим на електрическия стол!

— Докато я открият, аз вече ще съм пипнал тоя, дето НАИСТИНА е видял сметката на Тимсън! — мрачно промълви Дюк. — Но къде пише, че трябва да я открият? — Хлътна в банята и миг по-късно се появи с бръснача на Питър в ръка. — Няма да трае повече от секунда — успокои приятеля си той и изчезна зад вратата на спалнята.

Питър напълни чашата си, изведнъж почувства, че има нужда от още уиски.

Дюк излезе от спалнята и затвори след себе си.

— Всичко е готово и изглежда доста убедително — съобщи с лека гримаса той. — А сега слушай внимателно, Пит, ще се наложи да запомниш дума по дума нашата версия. Снощи сме били тримата — Клеър, ти и аз. Ти си я изпратил, след което си дошъл у дома. Пийнали сме чашка-две, след което сме излезли да се поразходим. Сблъскали сме се с Тимсън, пиян като дърво. Имал е бутилка скоч и ние, също доста пийнали, сме му помогнали да я пресуши. Тимсън не е бил в състояние да се движи и ние сме го домъкнали тук. Оставили сме го да си отспи в спалнята, а самите ние сме се настанили тук. На сутринта сме поискали да се избръснем и сме открили, че бръснача ти го няма. Тогава сме влезли в стаята и сме открили, че копелето си е прерязало гърлото с него. Нека ченгетата сами открият защо го е направил.

— Но това е лудост? — втренчи се в него Питър. — Не знаем какво е правил снощи Тимсън! Ами ако е бил с някой друг?

— Това няма да има никакво значение, стига да твърдим, че сме го срещнали късно през нощта. Появил се е тук някъде между три и четири сутринта… О’кей, значи и ние сме го срещнали по това време. Ако запазиш самообладание, положително ще успеем да се измъкнем! Друг начин не виждам.

— Ти си едно шантаво копеле, Хари — промълви с нещастен вид Питър. — Само да те видя и неприятностите са налице!

— Спести ми тази част от сценария! — кратко му нареди Хари. — Затънали сме до шия и трябва да се измъкваме!

Телефонът иззвъня и Питър се насочи към него.

— Здравей, Питър — каза Клеър. — Случайно да знаеш къде се намира Хари Дюк?

Питър се втренчи в слушалката, сърцето му се сви от остър пристъп на ревност.

— За какво ти е? — попита той, опитвайки се да скрие горчивината в гласа си.

— Моля те, не се ядосвай — меко отвърна Клеър. — Става въпрос за Тимсън.

— За Тимсън ли?

— Нали помниш, че Хари Дюк помоли да му се обадя, ако науча нещо за спекулациите на Тимсън с недвижими имоти? Е, научих… Тимсън е купил Пиндърс Енд.

— Задръж така, Клеър — рече Питър и се извърна към Дюк: — Тимсън е купил Пиндърс Енд.

— Това може да означава какво ли не — подсвирна Дюк. — Мога ли да говоря с нея?

Питър тикна слушалката в ръцете му и се дръпна встрани.

— Разбира се — рече. — Нали живеем в свободна страна?

— Още от пръв поглед си личи — язвително отвърна Дюк. — Ало, Хари Дюк на телефона! — Чу как Клеър остро си поема дъх и отново усети онова странно стягане в гърлото.

— Господин Дюк, от доста време се опитвам да ви открия — рече тя.

— Става въпрос за Тимсън, така ли? — уточни той. — Наистина ли е купил Пиндърс Енд?

— Да, договорът е бил подписан вчера. Купил го е от името на „Бентънвилската поземлена корпорация“. Никой не е чувал нищо за подобна компания…

— Благодаря за информацията, ще се опитам да открия нещо — отвърна Дюк. — Макар че това едва ли би донесло някаква полза на Тимсън… Снощи се натъкнахме на него и малко си пийнахме… Настанихме го в леглото на Питър, а тази сутрин го намерихме мъртъв. Прерязал си е гърлото…

Питър щракна с пръсти и промърмори:

— Тя никога няма да повярва на подобни глупости!

Дюк му направи знак да мълчи.

— Какво, мъртъв ли е? — попита Клеър. — Наистина ли е самоубийство?

— Да. Снощи изглеждаше доста депресиран, но ние бяхме сигурни, че ще му мине… Току-що го открихме и мисля да позвъня в полицията…

— Идвам веднага! — извика Клеър, после успя да се овладее и тихо добави: — Предполагам… Предполагам, че и Питър е замесен в тая история…

— И двамата сме замесени! — стисна устни Дюк. — Но това не означава нищо, освен малко шумотевица. Репутацията на Пит няма да пострада.