Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Хайде, бягай — рече. — През това време ще приготвя нещо за закуска… Я да видим дали онова пиленце се е събудило… — Открехна вратата на спалнята и извика: — Ставай, момичето ми! Аз правя закуската, а ти си последна в банята!

Отвътре не долетя нито звук.

— Спи като заклана! — помърмори Дюк и хвърли поглед през рамо към Питър. — Ей това не им харесвам на жените! Обичам само онези от тях, които спят леко, като сърнички…

— Това пък защо? — попита Питър, вече останал по бельо.

— Ами кой ще ме пази от крадци? Аз самият спя като убит!

— Я иди да я събудиш — посъветва го Питър. — Може пък да умее да готви…

— Ти си имал НЕЩО между ушите си! — похвали го Дюк. — Досега бях сигурен, че там е пълно само с хрущяли!

Ръката му пипнешком потърси ключа за осветлението, намери го и го натисна.

— Ставай, сънливке! — бодро се провикна той. — Имаме нужда от закуска!

После изведнъж зяпна и направи крачка напред.

Върху постелята се беше проснал Тимсън, главата му беше отметната назад, ръцете му бяха свити в юмруци. На гърлото му зееше грозна рана, кръвта влажно проблясваше под ярката светлина. Чаршафите бяха червени, стената над възглавницата беше цялата в кръв, на килима също се бе събрала малка локвичка.

Дюк пое дълбоко въздух. Стомахът му се сви, кожата му леко настръхна. Пристъпи внимателно към леглото и докосна китката на Тимсън. Беше студена и лепкава като пластелин. Вероятно е мъртъв от няколко часа, прецени Дюк.

Изправи се и внимателно огледа стаята. Не откри нищо, което да заслужава внимание. Лорели бе изчезнала без следа, а той кой знае защо не се учудваше от този факт. Проснатият върху леглото труп променяше обстановката изцяло. Сякаш бе попаднал в непознат дом, всъщност и в съвсем непознат свят…

Потърси оръжието на престъплението и в очите му проблесна лека надежда. Не го откри и това го разстрои повече дори от откриването на трупа. Защото означаваше убийство, защото означаваше усложнения от всякакъв вид. И което беше най-лошото — означаваше контакт с полицията.

Върна се при вратата, внимателно огледа дрехите и обувките си за следи от кръв, после угаси лампата и затвори след себе си. Същото стори и с вратата на банята, но далеч по-внимателно.

— Защо не я измъкнеш от леглото? — извика изпод душа Питър. — Да не би да те е страх от нея?

Дюк си наля една внушителна порция неразредено уиски и бавно я погълна. После пристъпи към банята.

Питър все още беше под душа.

— Страхотно е! — викна той. — Влизай да се къпеш и ти!

— Идвам — кимна Дюк и започна да се съблича. Уискито бавно се качваше в главата му.

Питър му освободи душа и започна да се разтрива със суха хавлия.

— Мирише ми на уиски — започна да души въздуха той. — Не ми казвай, че вече си ударил едно, моля те!

— И на мен ми мирише — свали ризата си Дюк. — Тъкмо се канех да те питам същото…

— Какво има? — втренчи се в него Питър. — Лошо ли ти е?

Дюк се пъхна под душа и промърмори:

— Почакай една минута.

Завъртя крана на студената вода и кожата му настръхна под ледената струя. Главата му бавно започна да се прояснява. Остана така в продължение на няколко минути, после завъртя крана и започна да се разтрива с кърпа. Питър се бръснеше пред огледалото.

— През нощта сме се сдобили с един труп, Пит — мрачно рече Дюк — Някой му е прерязал гърлото.

Питър замалко не преряза собственото си гърло. Ръката му остави бръснача върху мивката, очите му недоумяващо се заковаха върху лицето на Дюк.

— Не разбрах — дрезгаво рече той. — Как така сме се сдобили с труп?

— Може да ти е смешно — започна да сапунисва брадата си Дюк, — но точно това казах…

— Е, какво е един труп между приятели — рече Питър и отново взе бръснача в ръка. После очите му подозрително огледаха Дюк: — Нещо не ми е до майтап рано сутринта…

— Да ти призная, на мен също… — промърмори Дюк и започна да се бръсне. — Ех, че съм юначе! Ръцете ми изобщо не треперят!

— Какви ги дрънкаш? — тихо попита Питър.

— Съжалявам, Пит — погледна го в очите Дюк. — Но дори и АЗ изпитах нещо като шок! Помниш ли Тимсън? Именно той лежи с прерязано гърло в спалнята ти…

— Тимсън? С прерязано гърло? — Питър грабна халата си и забързано го навлече. — Трябва да си откачил! Снощи вкарахме вътре не Тимсън, а твоята мадама!

— Не ти препоръчвам да влизаш! — предупреди го Дюк. — Гледката е доста по-лоша от описанието, което ти дадох… Въпросът е какво да правим сега, дявол да го вземе!