Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Със сърце съм, как да не съм — отвърна Дюк. — Но просто се чудя какво да те правя. Не искам да те водя у дома, тъй като това ще доведе до неща, които трябва да избягвам.

— Ами? — учудено го изгледа тя. — Не се тревожи за мен, няма да ти досаждам.

— Тревожи ме, че аз може да ти досаждам — въздъхна Дюк.

Тя се втренчи в него, очите й бавно потъмняха от гняв.

— Май се досещам накъде биеш — процеди през зъби тя. — Ако мислиш, че не съм достатъчно подходяща за теб, тогава…

— Не е това — прекъсна я Дюк. — По-скоро обратното…

Лорели беше толкова изненадана, че не успя да отвърне нищо.

— От друга страна, Пол може би вече е тръгнал да те търси — продължи Дюк. — И никак не ми се иска да те оставям без закрила… Ето какво ще направим. Ще събудим моя стар приятел Питър Калън и ще го помолим за подслон.

— Идеята ти не ми допада особено — помръкна тя. — Мислех, че ще е по-добре да сме сами, за да можем да се опознаем…

— Пречи ми възпитанието — поклати глава Дюк, после стана и се насочи към телефонната кабина. — Едно време здравата ни стягаха…

Лорели си поръча нова чаша кафе. Усмихна се любезно на Джос, но онзи вече я гледаше без всякакъв интерес. Буркан разпилени по пода сладкиши бяха достатъчно главоболие, цяла нощ щеше да търка. Тръсна чашата под носа й, прибра си кутията с чорапите и хвана метлата.

Дюк излезе от кабината.

— Всичко е о’кей — рече. — Довърши си кафето и да вървим.

Лорели се намръщи, докосна с пръст шията си и рече:

— Утре сигурно ще съм схваната. Мръсното дебело копеле, здравата ме халоса!

— Не му придиряй толкова — успокои я Дюк. — Може би сериозно си го ядосала.

Тя привърши кафето и се смъкна от високото столче.

— Ще се наложи да почерпиш, нямам пукнат цент — рече.

— Свикнал съм — отвърна Дюк и извади няколко банкноти от джоба си. — Срещна ли готина мадама, винаги се охарчвам до дупка… Но това поддържа бизнеса.

Качиха се в колата и след няколко минути пристигнаха пред жилището на Питър Калън.

Той още беше облечен, очите му бяха леко подпухнали.

— Влизайте — покани ги той и хвърли един любопитен поглед към Лорели.

— Това е Питър Калън — представи го Дюк. — Добро момче е, така че се налага да си подбираш речника… Пит, това е Лорели. Не е Лорели Монтгомъри, нито пък Лорели Спюък. Просто Лорели. Излюпила се е от яйце.

Питър объркано примигна, на лицето му се появи притеснена усмивка.

— Чуй какво та предлагам — продължи все така леко Дюк. — Отстъпваш леглото си на тази млада дама, а ние с теб ще нанкаме в креслата. Това може би не ти се струва много приемливо, но по-късно ще си горд, че си оказал помощ…

— Не искам леглото му — възрази Лорели. — Мога да спя и на земята.

Дюк я хвана за ръка и решително я поведе към спалнята.

— Хайде, лягай си — нареди й той. — А утре хубавичко ще си поговорим и тогава ще видим какво искаш и какво не искаш. — Дръпна се назад и затвори вратата.

Питър тежко се отпусна в едно от креслата.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — въздъхна той. — Защото аз абсолютно нищо не разбирам.

Дюк зае другото кресло, протегна се и устата му се разкриви в широка прозявка.

— Сутринта ще ти обясня всичко — промърмори той. — А сега ме остави да подремна. Денят ми беше доста тежък.

— Браво бе! — изгледа го продължително Питър. — Идваш посред нощ, пъхаш някаква мадама в леглото ми, а после отказваш дори да ми обясниш какво става! За глупак ли ме вземаш?

— За приятел — отвърна Дюк и се настани по-удобно в креслото. — За приятел с широко сърце, когото обичам.

— Това едва ли ще ми помогне да се ориентирам — иронично се усмихна Питър. — Друго няма ли да ми кажеш?

Дюк отвори едното си око и се намръщи:

— Какво да ти кажа, по дяволите? Коя е тя ли? Представа си нямам! Какво смята да прави? Никаква идея! Просто я взех със себе си, тъй като има нужда от подслон и закрила, а аз имам нужда от малко спокойствие! Това е положението! — Окото му отново се затвори.

— Какво ти е впечатлението от Клеър? — попита Питър и внимателно го погледна.

— Добро момиче — изръмжа Дюк. — Прекалено добро за тъпак като тебе! Ако не внимаваш, ще взема да ти я отмъкна!

— Ще внимавам много! — стисна устни Питър. Тонът му беше такъв, че Дюк отвори очи и рязко се изправи.

— Ама ти май се ядоса! — възкликна учудено той. — Нима не разбираш кога се шегувам?

— Разбирам — отвърна Питър. — Но въпреки това ще внимавам!

— Тоя май превъртя — отчаяно вдигна ръце Дюк, отпусна се в креслото и след миг вече дълбоко спеше.