Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Не тренираш достатъчно, Пол — равнодушно рече Дюк. — Сега искам много бавно да си измъкнеш ръката оттам и да пуснеш пистолета на пода!

Шулц се озъби, после неохотно се подчини. Тежкият автоматик хлопна на пода.

— Ритни го насам — посъветва го Дюк. — Просто не мога да те позная, Пол. Нима наистина ти е омръзнал животът? Замалко да те гръмна!

Наведе се да вземе пистолета и го пъхна в джоба си.

Шулц сви рамене и се отпусна в креслото, изведнъж успокоен.

— Жалко, че си пъхаш носа и тук, Хари — промърмори той. — Доста хора притесняваш и в крайна сметка положително ще съжаляваш за това… Добре, първия рунд го спечели, но има още много рундове…

Дюк гледаше Лорели с нескрито любопитство.

— Виждал съм го накъде това маце — рече той. — Много е готино, не мислиш ли? Сега се радвам, че се появих навреме, Пол… Не бива да харчиш готини мадами с такава лекота! В тая има още много хляб, ако ти не можеш да се справиш с нея, други ще могат!

Лорели тихо простена, ръката и напипа изранената шия, очите й се отвориха. Вида Хари Дюк и рязко се надигна на лакти, в погледа й се появи недоумение.

— Спокойно — рече и Дюк. — Всички тук сме приятели, няма нищо страшно.

Очите на Лорели се преместиха върху Шулц и в тях се появи гневен блясък. Бавно се изправи на крака, попипа нараненото си чело и започна да ругае. Речникът й беше толкова богат, че Дюк я погледна с уважение.

— Хей, сестричке, ще ти се скъсат жартиерите — развеселено рече той. — Пол искаше само да те поуплаши… Сам ми го каза…

— Дай един пищов да му пробия тлъстия търбух! — продължаваше да фучи Лорели. — Гадното копеле ме замери с чашата си, без дори да ме изслуша! — Изтича към креслото на Шулц и застрашително се надвеси над него: — Ще си платиш за това, миличък! За всичко ще си платиш! Ще те накарам да съжаляваш, че изобщо си се захванал с мен, гаден разплут търбух!

Хари Дюк направи болезнена гримаса.

— Надявам се, че не ти си я научил на този речник, Пол — рече той. — Направо се притеснявам!

Шулц направи рязко и мълниеносно движение, тежката му десница се стовари върху лицето на Лорели. Тя отхвръкна назад и нададе пронизителен вик.

Вратата се отвори и в стаята връхлетя Джо. Видял Хари Дюк насреща си, той рязко се закова на място. Лицето му стана бяло като вар, ръцете му бавно започнаха да се вдигат нагоре.

— Всичко е наред, Джо — приятелски рече Дюк. — Няма нужда да вземаш за почест. По всичко личи, че двамата с теб присъстваме на малък семеен скандал…

Джо свали ръцете си и премести очи върху Шулц, който се беше свил на стола като огромен отровен жабок.

Лорели изведнъж грабна ръжена от камината и се понесе към Шулц. Лицето й бе безумно и зло, очите й горяха като въглени. Дюк протегна крак и вместо да профучи край него, тя с тежък тътен се просна на пода.

Главата на Дюк леко кимна по посока на ръжена и Джо се наведе да го вземе. Лорели се надигна, от гърдите й се изтръгнаха вопли на безсилна ярост.

— Май е време да сложим край на веселбата — въздъхна Дюк. — Иначе някой може да пострада… — Наведе се и сграбчи Лорели през кръста, предотвратявайки по този начин поредното нападение срещу Шулц. Стисна китките й и промърмори: — Хайде, стига вече! Ако не започнеш да се държиш прилично, веднага си тръгвам. И тогава Господ да ти е на помощ!

Тя продължи да се дърпа известно време, после утихна.

Без да я изпуска от хватката си, Дюк погледна по посока на Шулц.

— Мисля, че е време да потеглям, Пол — рече той. — Няма да ти липсва тая сладурана, нали? Ще я взема със себе си, за да съм сигурен, че няма да ти види сметката…

В очите на Шулц се появи тревога.

— Чакай — наведе се напред той. — Тя не иска да ме изоставя!

— Наистина ли? — развесели се Дюк и премести очи върху лицето на момичето. — Ти какво ще кажеш по този въпрос?

Шулц не й даде време за отговор.

— Остави ни да си поговорим насаме, Хари! — примоли се той. — Тя е още дете, не разбира много неща…

— В този квартал май растат доста груби дечица — отвърна Дюк. — Според мен няма смисъл да си говорите насаме, Пол. Току-виж пак си почнал онзи номер с вратовръзката…

— Вече нямам нищо общо с теб, търбух такъв! — изкрещя Лорели. — Ще те видя пак, само когато те спускат да запълниш някоя дупка в земята!

— Е, Пол, мисля, че нещата са ясни — въздъхна Дюк и се обърна към Лорели: — С мен ли идваш, или искаш да те откарам някъде?

Тя го стрелна с ясните си, все още проблясващи от гняв очи, прехапа за миг долната си устна, после решително тръсна глава: