Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Вярваш ми, нали?

— Разбира се. Но започвам да си мисля, че ми създаваш доста проблеми.

— Страхуваш ли се от това?

— Не, предполагам, че животът ми ще бъде прекалено скучен, ако получа всичко, което искам. Но теб те искам, скъпа! И само чакам да си оправиш настроението, за да предприема нова атака! Вече знам какво изпитваш към мен и ще те обсаждам, докато са предадеш!

Спряха пред малката къщичка на Клеър и Питър изключи двигателя.

— Пристигнахме — рече той: — Как предпочиташ — да си ида у дома пеш, или утре вечер да ти върна колата?

— По-добре влез, Питър — прогледна тя и нещо в гласа й накара кръвта му да закипи.

— Късно е — поклати глава той. — Утре ме чака тежък ден. Мисля, че ще е по-добре да се прибирам докато все още имам време…

— Исках да кажа, че не е нужно да се, прибираш — още по-тихо каза тя.

Ръката му се плъзна върху нейната.

— Наистина ли? — Усети как, сърцето заблъска като тежък чук в гърдата му.

— Разбира се — прегърна го тя. — Не знам дали мога да ти дам всичко от себе си, но ти си толкова, търпелив!

За миг се беше почувствал на седмото небе споменаването на търпението му развали всичко.

— Не, Клеър — поклати глава той. — Прибери се сама и хубавичко се наспи. Ти си прекрасна и аз много те обичам, но предпочитам да изчакам още малко…

Тя бързо слезе от колата.

— Лека нощ, Питър — приведа се над прозорчето бледото й лице. — Не исках да създавам нови усложнения. Разбира се, че си прав. Ти винаги си прав, скъпи!

Изтича по пътечката и сянката й се стопи по посока на къщичката. Той чу как вратата, се затръшна зад гърба й.

Хари Дюк се плъзна във вътрешността на стаята, без да сваля очи от Шулц. Ръката му напипа ръчката на прозореца, затвори я и дръпна шнура за спускане на външните щори.

Шулц изглеждаше напълно парализиран. Коляното му продължаваше да притиска гърба на Лорели към пода, краят на въжето висеше от дебелите Му пръсти. Само очите му издаваха признаци на живот и бяха насочени в лицето на Дюк с убийствен блясък.

Дюк разтвори палтото си толкова, колкото да му покаже кожения кобур подмишницата си, очите му нито за миг не напускаха лицето на Шулц. Знаеше, че дебелият може да се движи изключително пъргаво, когато това се налага.

— Надявам се, че не преча — облегна се на стената той. — Но всеки на мое място би си помислил, че си решил да убиеш това момиче…

Шулц продължаваше да стои на колене и само примигваше насреща му.

— Дръпни се от нея — тихо му заповяда Дюк.

Шулц шумно изпусна въздуха от гърдите си и остави въжето да се изплъзне от пръстите му. После бавно се изправи и прокара ръка по тлъстото си потно лице.

— Здрасти, Хари — малко пискливо рече той. — Доста ме стресна…

— Извинявай — отвърна Дюк, като продължаваше да наблюдава внимателно движенията му. — Другият път ще ти звънна предварително…

Шулц се заклатушка през стаята, стигна до бюфета и напълни чашата си. Изпи уискито си на една дълга и жадна глътка, избърса уста с опакото на дланта си й бавно се отпусна в креслото. Очите му объркано примигваха, ръцете му видимо трепереха.

Дюк отлепи гърба си от стената и пристъпи крачка напред.

— Виж какво, Пол — започна той, — предупреждавам те да не вършиш глупости. Хич и не си помисляй да вадиш патлак или нещо друго от тоя сорт. Имам повече опит от теб в тая работа и окото няма да ми мигне, ако се наложи да те гръмна…

Лицето на Шулц се разкриви в подобие на усмивка.

— Още не ми е омръзнал животът — рече той. — Можеш да бъдеш спокоен.

— Просто те предупреждавам, тъй като току-що се готвеше да направиш една друга глупост — отвърна Дюк и спря очи върху проснатото на пода момиче. — Голяма глупост! С какво толкова те е ядосала?

Дебелият отмести поглед от лицето му и замълча, в същия миг Лорели простена и се размърда.

— Май ще е по-добре да й сваля вратовръзката, преди да е дошла в съзнание — промърмори Дюк и коленичи до нея. — Няма да й стане особено приятно, ако разбере, че е била на крачка от ковчега…

— Нямах намерение да я убивам — забързано рече Шулц. — Исках само да я изплаша…

— Ти си подредено копеле, Пол — поклати глава Дюк. — Хубави идеи се въртят под шапката ти! — Ръката му внимателно разхлаби примката около шията на Лорели и я измъкна през главата й. Дясната му ръка остана свободна, положена върху коляното.

Захвърли въжето в ъгъла и внимателно обърна момичето по гръб. В същия миг ръката на Шулц се стрелна към задния му джоб и почти успя да измъкне тежкия автоматичен пистолет оттам. Но само почти. Шулц замръзна на място и впери поглед в дулото на револвера 38-ми калибър, който Дюк беше успял да извади по наистина магически начин.