Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Появи се келнерът с отрупан поднос и започна да сервира вечерята.

— Какво ще пием, Клеър? — попита Питър и взе менюто за вината.

— Нищо — отвърна след известно колебание тя. — Малко ме заболя главата.

Лицето на келнера се сви в едва доловима гримаса. Тези жени, тези жени! Или ще поискат някоя фантастична марка шампанско, дето я няма на склад, или ще искат само газирана вода!

— Хайде, Клеър! — погледна я нетърпеливо Питър. — Виното ще ти оправи настроението. Ще си поръчаме бяло, от него положително ще ти премине главоболието…

— Бих препоръчал 156 — обади се келнерът и посочи с молива си на съответното място в менюто.

Клеър тръсна глава, в очите и се появи упорито изражение.

— Не искам никакво вино — рече тя. — Не искам и да ми се оправя настроението.

Питър погледна умореното и мрачно лице на приятелката си, после направи знак на келнера да се отдалечи.

— Добре, скъпа — въздъхна той. — Зная как се чувстваш, нека поне си похапнем…

— Знаеш как се чувствам ли? — остро погледна тя. — Едва ли, Питър…

Той остави ножа и вилицата и озадачено я погледна:

— Какво има, Клеър? Аз да те ядосах?

— Съжалявам, Питър. Уморена съм и нямам настроение. Сигурно съм странно досадна… — От лицето й личеше, че всеки момент ще се разплаче.

— Но, Клеър… — Започна той.

Устата й се разкриви, тя скочи на крака и бързо напусна ресторанта.

Питър беше толкова изненадан, че не успя да реагира. Просто зяпаше подире й, без да забелязва любопитните погледи на останалите посетители.

Зад рамото му се изправи келнерът с готовата сметка.

— Вероятно не харесахте вечерята… — промълви обидено той.

Едва сега Питър си даде сметка, че е център на вниманието, натика няколко банкноти в ръката на човека и забързано каза:

— Вземете… Приятелката ми нещо не е добре…

Излезе на тротоара и хвърли учуден поглед нагоре и надолу по улицата. Портиерът се приближи, докосна шапката си с ръка и каза:

— Колата ви е зад ъгъла, сър. Вашата дама току-що отиде при нея…

Питър му даде една банкнота и тръгна да пресича улицата.

Клеър седеше на задната седалка и плачеше. Той колебливо спря. Много му се искаше да я вземе в прегръдките си и да я утеши, но се опасяваше, че с това само ще влоши нещата. Запали цигара и се облегна на колата, настроението му беше отвратително.

— Всичко е наред, Питър — обади се Клеър, правейки отчаяни опити да стабилизира гласа си.

— Но какво има, скъпа? — попита той и се настани на седалката.

— Чувствам се толкова зле, че не знам какво да правя — отвърна тя.

— Уморена си. Ще те закарам вкъщи. Трябва ти един здрав сън. — Отново не посмя да я докосне, макар много да му се искаше.

Тя избърса очите си с кърпичка и поклати глава.

— Нека се поразходим с колата, Питър. Искам да усетя вятъра върху лицето си, толкова е горещо… Би ли свалил покрива?

Той се подчини и завъртя стартерния ключ.

— Накъде?

— Няма значение, проста карай.

Не разбираше каква е причината за особеното й настроение, но изви и подкара по посока на Феървю. Тя дълго вреже мълча. Вече не плачеше, беше се свила в ъгъла и подлагаше лице на топлата въздушна струя. Очите й не се отделяха от кръговете светлина на фаровете пред тях.

Питър никога не я беше виждал в подобно настроение и се чувстваше притеснен. Обикновено Клеър се държеше спокойно и самоуверено.

— Съжалявам за тази вечер, Питър — обади, се внезапно тя. — Доста съм нервна, а и не понасям жегата… Много ли ми се сърдиш?

— Няма нищо — успокоително се усмихна той, дясната му ръка пусна волана и покри нейната. — Всеки изпада в подобни настроения. Само съм малко учуден, тъй като не допусках това за теб…

— Страхувам се, че съм като всички останали — стисна ръката му тя. — Но просто винаги съм успявала да се овладявам. Предполагам, че все още не съм напълно възстановена от болестта…

— Работиш прекалено много — рече той и кракът му леко натисна спирачката. Колата отби вдясно от пътя и спря. Той се обърна към нея и добави: — Защо не направиш единственото разумно нещо, Клеър? Зарежи тая твоя работа и се омъжи за мен. — Взе я в прегръдките си и нежно я целуна. Тя не го отблъсна, но устните й бяха студени и равнодушни. — Много те обичам, скъпа — прошепна той и зарови ръка в косата й. — Не можеш ли да направиш това? Ще те направя щастлива, ще бъда роб на твоите желания!

Тя нежно го отблъсна.

— Недей, Питър, тази вечер нямам настроение за подобни разговори. Хайде да продължим…