Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Но какво ти става? — попита той, потискайки с усилие надигащото се раздразнение. — Какво значи настроение? Аз не флиртувам с теб, Клеър! Аз те моля да се омъжиш за мен! За отговор на такава молба не е необходимо специално настроение! Или ме обичаш, или не ме обичаш!

Ръцете й внезапно се стегнаха около бицепсите му, ноктите й болезнено се забиха в кожата.

— Моля те, Питър, престани! — прошепна тя с някакво отчаяние в гласа. — Не искам да се караме! Просто не разбираш, че се чувствам несигурна…

Все още раздразнен, той рязко се освободи от ръцете й.

— Така няма да продължаваме! — упорито рече той. — Чакам, чакам и все нищо не се получава! Или ме обичаш, или не ме обичаш! Ако е второто, ще бъде по-добре, ако престанем да се срещаме!

— Разбира се, че те обичам — отвърна тя. — Ти си мил и сърдечен човек, моля те недей да говориш за раздяла!

— Защо тогава не се оженим? — продължи да настоява той със сърдито лице.

— Не ме гледай така, Питър — прошепна тя. — Още минута и ще се превърнем в чужди хора… — Притисна се до него и се отпусна в прегръдката му. — О, Питър, аз наистина те обичам, но много те моля да не ме караш да прибързвам. Все още съм несигурна, все още не зная къде се намирам. Нима не виждаш, че не искам да те нараня? Колебая се единствено по тази причина — не искам да те нараня!

Дълго време останаха прегърнати. Къщите в далечината се превърнаха в неясни силуети, светлината зад прозорците угасваше, хората си лягаха да спят.

— Добре, Клеър — въздъхна най-сетне той. — Няма да говорим повече по този въпрос… поне засега. Не искам да съм причина за твоето безпокойство. Но много ми се иска да заминем някъде заедно. Просто мятаме два куфара в тая стара бричка и потегляме на юг! Един месец почивка ще ти се отрази чудесно!

Тя се завъртя на седалката, рамото й се притисна в неговото.

— Някой ден ще го направим — прошепна тя. — И наистина ще бъде чудесно! — Помълча, после тихо добави: — Разкажи ми за Хари Дюк. Отдавна ли го познаваш?

А той неволно си помисли, че Хари Дюк означава Нещо за нея. Спомни си необичайното й мълчание при срещата им, спомни си притеснението й, когато той започна да ги закача за размяната на телефонните им номера. Накрая си спомни разочарованото й лице, когато откри, че Хари си е отишъл. Прибави към всичко това несъмнения чар на Хари и сърцето му се сви.

Дълбоко в душата си призна, че Клеър и Хари биха били прекрасна двойка. Решителни, амбициозни, отлични специалисти в своята област.

— Ти хареса Хари, нали? — попита той.

— Не зная — предпазливо отвърна тя. — Разменихме едва няколко думи…

— Доволна ли си, че се запознахте?

— Не мислиш ли, че е малко странен? — отвърна с въпрос тя. — Но сигурно има доста опит с жените…

Питър извади табакерата си и запали цигара с нещастен вид.

— Няма постоянна приятелка — опита се да изглежда равнодушен той. — Момичетата си падат по него, но той избягва да се обвързва. Обикновено бързо се освобождава от тях… Искрено бих съжалил всяко момиче, което се влюби в него…

Настъпи дълго мълчание, после Клеър леко го потупа по ръката и подхвърли:

— А ти си мислиш, че аз мога да бъда това момиче, нали?

— Не, разбира се — отвърна Питър и усети как кръвта нахлува в лицето му. — Какво ти хрумна, по дяволите?

— О, познавам те по-добре, отколкото си мислиш — засмя се тя. — Но няма защо да се тревожиш. Хари Дюк не ме привлича, нито пък аз него… Знаеш ли, Питър, доста съм живяла след хора като него. Журналисти, комарджии, бизнесмени… До гуша ми е дошло от тяхната себичност. Става ми лошо от вечната им жажда за пари и слава, от готовността им да жертват всичко в името на поставената цел. Преди години може би щях да съм привлечена от Хари Дюк, но не и сега. Аз съм като Феървю. Искам само да ме оставят на мира, за да мога да се радвам на мъничкото щастие, което все още съм способна…

Питър я притисна до себе си.

— Но ти не познаваш Хари — прошепна той. — Той не е като тези хора. Сигурно би го харесала, точно както аз го харесвам. Може би наистина е див и груб, но никога с хората които обича. Не, наистина не е като другите…

— Страх те е да не ме отнеме от теб, нали? — усмихна му се тя, но очите й бяха разтревожени.

— Още не знам, но скоро ще разбера — отвърна Питър. — Ще си проличи дали наистина се интересува от теб, или не…

— Хайде да се прибираме, Питър — леко потръпна тя. — Нали ще ми простиш, че ти развалих вечерта?

— Не си я развалила — отвърна той и завъртя ключа. — Напротив, направи ме щастлив… Защото ми каза, че ме обичаш…