Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Не знам — отвърна Сам, отвори чекмеджето си и извади някакви чертежи. — Ето ти го Пиндърс Енд. Разположен в западната част на Феървю, на около три километра от центъра на града и на пет от индустриалната зона… Земята е неплодородна, десетте бараки върху нея вероятно ще се срутят при първия по-силен вятър. Собствениците им нямат пукнат грош, до там не стига нито електричество, нито канализация… Бих казал, че покупката е изгодна за Тимсън, тъй като е получил земята почти без пари. Но все си мисля, че би могъл да вложи парите си в други, далеч по-изгодни начинания…

Клеър спусна крака на пода и се извърна към оживената улица оттатък прозореца.

— Защо, Сам? — попита тя. — Защо им е притрябвал Пиндърс Енд?

Възрастният мъж изчука пепелта от чашката на лулата си и зарови пръсти в гъстата си коса.

— Фантазията ти май пак включи на скорост — усмихна се той. — Надушваш добро материалче, а?

— Точно така — извъртя се към него Клеър.

— И какво мислиш да правиш? — попита Сам, наведе глава и я стрелна изпод вежди. — Нещо ти мърда под шапката и не се опитвай да го отричаш!

— Добре де, няма — отвърна на усмивката му Клеър. — Но то няма нищо общо с теб.

— Не искам да започваш нещо, което ще ни донесе неприятности! — предупреди я Хам. — Напоследък и без това сме затънали до гуша…

— Ще се опитам — отвърна тя и се измъкна от кабинета.

Изтича право при Барнс и го хвана да си слага шапката с очевидното намерение да излиза.

— Чу ли за Пиндърс Енд? — изръмжа насреща й той. — Оня мошеник го е купил, но мълчеше като риба. Душичката ще му извадя, само да ми се мерне пред очите!

— Къде отиваш, Ал?

— Да хвърля едно око на парцела. Идваш ли с мен?

— Не — поклати глава тя. — Трябва да проведа един телефонен разговор. А ти си отваряй очите. Огледай почвата, виж дали някой не е копал напоследък…

— Защо? — озадачено я изгледа Барнс.

— Мисля, че знам кой е купил парцела. Не биха хвърлили парите си на вятъра… Там трябва да има някакви полезни изкопаеми… Я сребро, я петрол…

— Пак бълнуваш, ангелче. Земята наоколо отдавна е прокопана и преровена, никой не е успял да открие нещо ценно в нея.

— Защо тогава я купуват? — тропна с крак Клеър.

Барнс се почеса по главата.

— Може би искат да си запазят гробове — ухили се той.

— Хайде, върви и хубавичко се огледай! — шеговито го побутна тя. — Опитай се да разбереш дали досегашните собственици са получили предупреждение да напуснат.

Барнс се обърна към вратата и забързано излезе.

Клеър се затвори в стаята си. Дръпна ципа на чантичката си и се зарови в нея. Най-сетне откри това, което й трябваше, сред купищата стари сметки и отдавна прочетени писма. Измачканото листче с телефонния номер на Хари Дюк.

Посегна към слушалката с разтуптяно сърце. Странно, много странно, помисли си тя. Изпитваше непонятно задоволство от факта, че има повод да му се обади толкова скоро след срещата им, радваше се, че бе взела номера му.

Седеше като закована в стола и слушаше призивните сигнали на апарата. Някъде, в неизвестна за нея стая, звънеше телефонът. Опита се да си представи обзавеждането й, но пред очите й се мяркаха само стомана, кожа и стъкло. Просто не можеше да си го представи сред друго обзавеждане.

Някой вдигна слушалката след доста голямо закъснение.

— Да? — рязко и недружелюбно попита този някой.

— Господин Дюк, моля…

— Няма го! — тросна се онзи и затвори.

Тя погледна безмълвната слушалка и почувства как й призлява. Даде си сметка, че страшно много се бе надявала да чуе гласа на Хари Дюк.

Питър Калън отвори очи и объркано огледа хола. Тялото му беше схванато, тилът му пулсираше от болка. Направи опит да седне и неволно простена.

Хари Дюк се размърда и зяпна насреща му.

— Ужас, а? — промърмори той, докато се надигаше и търкаше очите си с юмрук. — Какво ли не прави човек заради една жена! С тапицерията, която има оная мадама, би трябвало да я оставим да спи на пода, а леглото да си остане за нас!

Питър разкопча сакото и жилетката си.

— Доколкото си спомням, тя точно това предложи — отвърна той и внимателно се протегна.

— Тъй си беше — кимна Дюк. — И не мога да разбера какво ме накара да отхвърля предложението й… Пит, синко, май започвам да се превръщам в стар развратник, когото всяка мацка може да върти на пръста си!

— Ези или тура — извади някаква монета Питър. — Който познае, пръв ползва банята.

Дюк не позна и поклати глава.