Джеймс Чейс - Ева

— Тази вечер не върви. Да си ходим.

Изглеждаше разтревожена.

— Млъкни — каза Хърст.

Това, изглежда, беше единственото нещо, което й говореше.

Отново червеното спечели и отново Хърст загуби чиповете си.

Сложих два десетдоларови чипа върху червеното.

Хората се струпаха плътно зад мен. Вече имах доста пари на масата.

Хърст не заложи.

Колелото се завъртя. Топчето от слонова кост прелетя над червено тридесет и шест и след това лениво се спря на тринадесет — черно.

Крупието изгреба всичките ми чипове и поклати глава към мен. Опитах да се захиля, но не се получи съвсем добре.

Бях видял как през пръстите ми изтекоха хиляда и петстотин долара и от това ме заболя. Станалото-станало, си казах.

Хърст започна да залага отново. Този път спечели. Изглежда, не можеше да печели, докато аз играех. Изчаках няколко завъртания и заложих двеста долара на черното.

Излезе червено.

Добре, казах си аз, тогава ще играя на червено. Беше лудост да не играя на червено.

Загубих четиристотин долара.

Като се протягах напред, за да оставя залога си, докоснах бедрото на Ева. Беше все едно, че съм се допрял до електрически кабел под напрежение. Тя бързо се отдръпна и това ми подсказа, че знае кой я е докоснал. Не ми пукаше. Достатъчно ми беше, че стоя до нея и гледам как човекът, когото обича, губи парите си.

Оставих петстотин долара на червено.

Хърст също заложи.

Червеното излезе и Хърст загуби.

Така продължи петнадесет минути. Аз не залагах всеки път. На два пъти имах намерение да взема чиповете от масата, но нещо ме спря.

Червеното излезе единадесет пъти. Можех да чуя въздишките на хората около мен.

— Оставете ги на червеното — казах.

Там имаше петдесет двестадоларови чипа.

Крупието каза:

— Край на играта.

Той не завъртя колелото.

Тогава почти веднага избухна караница. Дребен човек с белег на лицето започна да крещи, че трябва да приемат залога и да завъртят колелото.

Крупието продължи да клати глава отрицателно.

Внезапно Хърст каза:

— Завърти това проклето колело.

Гласът му прозвуча като изплющяване на камшик.

Крупието пошепна нещо на висок, слаб, подобен на птица човек, който си беше пробил път към масата.

Хърст подметна:

— Кажи му да завърти колелото, Тони.

Високата слаба птица погледна към моята купчина от чипове и устните му се свиха. Той насочи очи към Хърст, след това към мен. След това се обърна към крупието:

— Е, какво чакаш, по дяволите?

Крупието вдигна рамене.

— Залагайте, господа.

Всички се струпаха напред. Моментът беше вълнуващ. Спуснах ръката си надолу, докато намерих нейната. Тя не ме погледна, но ме остави да я държа. Получих по-силна възбуда от това, отколкото когато гледах как се върти колелото.

Топчето сякаш дълго време се чудеше как да постъпи. Най-накрая се спусна в червения сектор и като че ли се готвеше да спре там, когато в последния момент нещо го засили като с невидима ръка и то се търколи върху черното.

От тълпата се изтръгна дълга, измъчена въздишка.

— Защо не спря, жалък глупако? — каза Ева, освобождавайки ръката си.

Хърст погледна през рамо, взря се в нея, а след това в мен. Всички ме гледаха. Стоях и чувствах слабост в коленете. Само с един жест в повече аз се бях прекарал с десет хиляди долара.

— Добре ли си? — попита слабата птица, надсмивайки ми се.

Взех се в ръце и казах:

— Да.

Без да поглеждам към Ева, си проправих път през навалицата към бара.

Нямаше почти никой в ниското дълго помещение. Посетителите бяха започнали да залагат и нямаше да се върнат отново към пиенето до по-късно вечерта. Все още беше рано. Часовникът над бара показваше десет и пет.

Поръчах си двойно уиски и когато го изпих, казах на бармана да остави бутилката. В края на краищата очертаваше се една адска вечер.

Стоях там половин час и се наливах здраво. След това видях Ева да влиза. Беше сама. Аз вече се бях наквасил добре и тъкмо се готвех да сляза от бара и да отида при нея, когато тя отиде в дамската тоалетна. След няколко минути излезе заедно с червенокосата. Минаха близо до мен, без да ме забележат.

Червенокосата каза:

— Той е страхотен, нали? Прилича на моряк и обожавам тънките му устни.

Ева се изкиска.

— Не си пада по червенокоси — каза с оживено лице.

— Бих умряла за него — каза червенокосата и пронизителния й смях застърга по нервите ми.

Гледах ги докато преминаха през бара и влязоха в залата с рулетката. Извадих шепа монети, тикнах ги на бармана и отидох след тях. Не можах да видя нито Ева, нито Хърст. Нямаше я и червенокосата. Отидох в залите за игра на зарове и на карти. Нямаше и следа от тях. Качих се на палубата. Вятърът все още беше студен, но все пак горе имаше няколко двойки.