Джеймс Чейс - Ева

Проправих си път през тълпата, докато стигнах до централната маса. Наложи се да използвам лактите си, но хората бяха в добро настроение и ме пропуснаха. Зелени зарове се търколиха върху зеленото сукно, удариха се едновременно в ръба отстрани и отскочиха обратно. Единият спря веднага, показвайки пет бели точки. Другият се заклатушка към центъра на масата и спря на шестица.

Чу се въздишка, докато спечелилият събра парите от масата.

Наблюдавах играта около пет минути, докато заровете дойдат при мен.

Сложих на масата две двадесетдоларови банкноти и хвърлих двойки. Прибавих още една двадесетачка и хвърлих петица. След четири мятания ми потръгна и започнах. След това хвърлих единадесет и започнах да губя.

Направих пет ръце, преди да загубя заровете. Започнах да играя срещу масата.

Забелязах, че червенокосата е застанала до мен. Притискаше бедрото си до моето. Облегнах се върху нея, без да я гледам.

Заровете отново дойдоха при мен. Оставих долу две петдесетачки и спечелих. Направих още две ръце. След това хвърлих отново.

— Ти направо се стопи — каза червенокосата.

Избърсах челото си с носна кърпа и се огледах наоколо за мъжа с гърбавия нос. Беше увиснал над масата точно срещу нас. Не би могъл да чува думите й.

— Харесва ли ти оня тип? — попитах.

Залагах по десет долара на ръка и току-що бях спечелил отново.

Тя се натисна в мен.

— Има ли някакво значение?

Отново получих заровете и обърнах чашата.

— Може би — казах и спечелих още три пъти.

— Нося ти късмет — каза тя. — Заради червената ми коса е.

Следващото ми хвърляне беше седмица. Изчаках, докато ми платят, и отстъпих заровете.

— Хайде да отидем някъде — казах с издути от пари джобове. — Идвала ли си тук преди?

Мъжът с гърбавия нос получи заровете. Хвърли две шестици. Прибраха парите му.

— Всичко ми е познато — каза тя и се заизмъква през тълпата. Забелязах, че това се хареса много на мъжете. Не ги обвинявах.

Хвърлих бърз поглед назад, към мъжа с гърбавия нос, но той беше зает. Пробих си път през хората и се присъединих към нея.

Тя ме поведе през навалицата на палубата. Изкачихме се по една желязна стълба. Не я виждах, но усещах парфюма й. Следвах я с носа си.

Тълпите внезапно изчезнаха и ние се озовахме сами. Усетих парапета с гърба си, а тя ми се натискаше отпред.

— Още щом ти видях… — започна.

— Така стават нещата — казах и я хванах.

Беше масивна и мека. Пръстите ми потънаха в гърба й.

— Само ме целуни — каза тя и пъхна ръце под палтото ми.

Останахме така цяла минута.

След това тя се освободи и каза:

— Уоу. Ела горе на въздух.

Изведнъж я намразих така, както не бях мразил никой друг.

Хванах я отново, но тя ме отблъсна. Беше ужасно силна. Не си представях, че може да е толкова силна.

— Не ме пришпорвай — изкикоти се. — Малко по-полека.

Искаше ми се да й забия един юмрук в лицето, но се отдръпнах и не казах нищо.

Видях, че си оправя косата. Обърна се и погледна към луната, която се издигаше бързо, и каза:

— По-добре да се връщам.

— Нямам нищо против.

Тя не помръдна.

— Той ще се чуди къде съм.

— Предполагам.

Беше ми ясна.

Тя сложи ръка на устните си.

— Струва ми се, че ти ме обиди.

Не ми пукаше.

— Едва ли — казах.

Тя се засмя и каза, завъртайки се към мен.

— Луната изглежда чудесно.

— Ти луната ли чакаше?

— Ъхъ.

Протегна ръце и аз я придърпах към себе си.

— Не се натискам с всеки срещнат — каза тя, сякаш се оправдаваше.

— Интересува ме единствено това, което правиш в момента. — Все още я мразех, но бях смачкан от нея.

Тя ме ухапа по устата.

Някой се засмя на долната палуба. Познавах този смях. Никой освен Ева не можеше да се смее така. Изблъсках настрана червенокосата.

— Какво ти става? — изфъфли тя.

Стоях и се ослушвах.

Ева се засмя отново. Погледнах през перилата, но тълпата беше твърде гъста. Не можах да я видя.

— Хей!

Червенокосата звучеше сърдито.

— Върви по дяволите — казах аз.

Тя замахна да ме удари, но аз я улових за китката. Беше мека и отпусната между пръстите ми. Тя издаде нещо като квичене.

Казах й един обиден епитет и я оставих.

Долу на палубата потърсих с очи Ева. Най-накрая я видях до осветената врата, водеща към залата с рулетката. До нея беше висок мъж със сурово лице в смокинг, който му стоеше отлично.

Знаех кой е.

Докато се приближавах към тях, те влязоха в залата за рулетка. Той беше сложил ръка на лакътя й и тя изглеждаше щастлива.