Джеймс Чейс - Ева

Не исках Ева да ме види. Във всеки случай не точно сега. Не можех да остана на вратата, защото постоянно прииждаха хора. Залата, макар и голяма, беше доста препълнена. От вратата не можех да виждам масите, а само осветителните тела над тях.

Придвижих се предпазливо напред, докато достигнах първата маса. След това бях изблъскан и като се огледах, видях, че Ева не беше там. Предположих, че ще бъде на по-отдалечената маса, и се опитах да си проправя път натам. Навалицата беше много гъста и трябваше да почакам.

Крупието проточи глас:

— Залагайте, господа.

Започна всеобщо придвижване към масата и аз бях отнесен от потока.

Минута по-късно крупието каза:

— Край на залаганията.

Натискът отслабна и успях да се отдалеча от масата и да продължа движението си из залата. Дори и тогава не беше лесно. Предизвиках някои лоши погледи, докато се провирах през тълпата, използвайки лактите си, като при това се опитвах да бъда любезен.

Минаха цели десет минути, докато стигнах до другата маса. Ева стоеше зад Джек Хърст, който беше успял да седне.

Крупието каза:

— Осем черно, чифт.

След като събра залозите на загубилите, той избута малка купчинка чипове през масата към Хърст.

— Залагайте, господа.

Ева се наведе напред и зашепна в ухото на Хърст. Очите й блестяха и тя изглеждаше почти красива. Той поклати глава нетърпеливо, но не се обърна. Заложи на черно, чифт.

Докато играещите залагаха, аз го гледах с интерес. Беше едър, широкоплещест и изглеждаше силен. Очите му бяха дълбоко разположени, а носът — прав. Нямаше горна устна. Устата му изглеждаше като права линия, начертана с линия и молив. Смокингът му стоеше добре, а ризата му беше безупречна. Видя ми се на около четиридесет.

Значи това беше човекът, по когото си падаше Ева. Не я обвинявах. Освен всичко друго, той беше мъж. Макар че ми беше трудно, трябваше да призная, че Джек Хърст изглеждаше много добре.

Хвърлих поглед към Ева. Беше поставила собственически ръка на рамото му и нито за секунда не сваляше очи от него. Наблюдаваше с вълнение всяко негово движение. Не можех да я позная. Беше одухотворена и никога не бях я виждал толкова щастлива.

През цялото време ми се гадеше от ревност. Ако Хърст беше някакъв дребен човечец, нямаше да е толкова лошо. Но той не беше. Не можех да се въздържа да не го сравня със себе си. Сравнението не беше много в моя полза. Той беше по-красив, по-интересен и по-силен. Изглеждаше като човек, който би се справил с всичко.

Рулетката се завъртя и Ева се наведе напред. Хърст просто седеше и следеше колелото, студен и дезинтересиран.

Крупието каза:

— Прекратете залаганията.

Топчето постепенно слизаше все по-ниско и накрая се намести в една от клетките на рулетката.

Крупието плати. Той избута още чипове към Хърст и му се усмихна. Хърст не го удостои с поглед.

Започнах да се придвижвам бавно около масата. Беше трудно и Хърст спечели още чипове, преди да наближа Ева откъм гърба. Трябваше с лакти да изместя от пътя си една дебела стара жена, преди да застана точно зад нея. Можех да усетя парфюма от косата й. Исках да я докосна, но не го направих.

Тя шепнешком каза на Хърст:

— Заложи двойно повече.

— Млъкни — каза той.

Постави шест чипа на линията между шестнадесет и тринадесет. Аз се протегнах и поставих три стодоларови чипа на червеното.

Ева се обърна. Погледите ни се срещнаха.

— Здравей — казах.

Лицето й се вцепени и тя се извърна.

Добре, мръснице, помислих си аз. Щом искаш да играеш по този начин…

— Край на залаганията — заяви крупието и пусна топчето от слонова кост в колелото.

Червеното спечели.

Крупието прибра чиповете на Хърст, преди да избута моите към мен.

— Ще ги оставя на същото място — казах аз. — Нали може?

Крупието кимна.

Хърст беше загубил около петдесет долара. Той сложи още чипове на масата. Червеното спечели отново.

— Оставете ги пак там — казах аз.

Хърст загуби чиповете си.

Той ме погледна през рамо и лека усмивка се появи в очите му. Аз веднага се ухилих в отговор. Можех да си го позволя.

Той направи сложни маневри с чиповете си този път, като ги разположи на първата и третата дузина.

Червеното пак излезе и отново му прибраха чиповете. Прецених, че този път беше загубил около двеста долара. Аз вече имах около осемстотин долара върху червеното. Крупието ме погледна въпросително. Кимнах.

Точно когато Хърст се готвеше да залага отново, Ева каза: