Джеймс Чейс - Ева

Коленете му се подкосиха, но аз го задържах прав.

— Може би следващия път няма да се стараеш толкова да ме наблюдаваш — казах, разтърсвайки го. — Ако те видя отново, ще те размажа на стената.

Блъснах го рязко, той загуби равновесие и се просна върху мазния бетон. Стана и побягна без посока надолу по улицата.

Повлякох се назад към „Крайслера“.

Червенокосата висеше от прозореца.

— Страхотно беше — каза тя, докато се намествах зад кормилото. — Ти си голям, силен и красив дивак.

— Много говориш — отвърнах аз, изкарах колата от паркинга и се насочих към Холивуд.

Бях доста на градус, но не чак толкова, че да рискувам да ме видят с тази уличница. Не беше необходимо да я погледнете втори път, за да разберете какво представлява, но тя познаваше Ева и аз се надявах, че ще ми разкаже за нея онова, което винаги съм искал да зная.

По пътя към Холивуд спряхме в няколко бара и се опитах да я накарам да говори, но тя все се измъкваше. Внимавах да не настоявам много, за да не разбере колко силно желание имам да говоря за Ева. Червенокосата предпочиташе да говори за себе си, а това беше тема, която изобщо не ме интересуваше. Оставих я да бърбори, почти не я слушах, но продължавах да я черпя с пиене, като се надявах, че ако изпие достатъчно, може би ще се навие да говори за Ева.

Всеки бар, в който влизахме, беше препълнен и аз постоянно я губех някъде, след това я намирах отново, а това хич не ми помагаше да я накарам да каже онова, което исках да зная.

— Вече ми писна — казах, подпрян на бара и държейки ръката й малко над лакътя. — Трябва да отидем на някое тихо място. Всичкият този шум и говорене ме разстройват.

— Да, но ако отидем на такова тихо място, ще ти струва пари — отвърна тя, подпирайки малкия си чип нос върху ръба на чашата. — Ще ти струва цяла бала мангизи.

— Стига сме говорили за пари — казах аз. — Като те слуша, човек, ще помисли, че това е единственото нещо на света, за което си заслужава да се говори.

Тя се облегна тежко върху мен и каза:

— Ако искаш да знаеш, това е единственото, което ме интересува, но не го казвам на всеки. Не отива на една дама, нали?

Аз я погледнах. Напиваше се нормално. Още няколко чаши и вече нямаше да знае какво говори. Поръчах още две двойни уискита и докато ги пиехме, бях осенен от блестяща идея. Ще я заведа в „Трий Пойнт“. Идеята беше блестяща, защото убиваше два заека с един изстрел. Хем щях да я накарам да говори за Ева, хем щеше да ми прави компания. Нямах намерение цяла нощ да стоя сам в „Трий Пойнт“. Откъде накъде? Защо трябваше Керъл и Ръсел изведнъж да ме изоставят така, без да им пука дали ще съм самотен, или не? Реших, че от дълго време това е най-блестящата идея, която съм измислял, и ме обхвана вълнение. Щях да заведа там голямата мекотела червенокоса жена на терасата и щяхме да си говорим цяла нощ за Ева. Това ми се стори подходящ начин за прекарване на времето до завръщането на Керъл.

Обясних намеренията си на червенокосата.

Тя се облегна още по-тежко върху мен и каза:

— Съгласна, но ще ти струва една бала мангизи и искам част от тях сега.

Дадох й две двадесетдоларови банкноти, за да й затворя устата, и я избутах през тълпата до огряната от луната улица.

— Това няма да е достатъчно — каза тя, почти падайки в „Крайслера“. — Не можеш да накъркаш така едно момиче и след това да го замъкнеш на някакво си място да гледа луната, без да ти струва една бала мангизи.

Казах й да не се притеснява, а тя отговори, че не се притеснявала никога, но ще бъде добре ако аз започна да се притеснявам, защото въпреки че е сама на този свят и се опитва да се държи като дама, разходите й са големи и има нужда от много пари. След като каза всичко това, тя заспа и не се събуди, докато не спрях „Крайслера“ на наклонената площадка пред гаража на „Трий Пойнт“.

Тя се прозя и тръгна след мен по късата пътека към хижата.

Беше увиснала на ръката ми и се спъваше, докато ходеше, но след малко планинският въздух я ободри и тя взе да се оглежда.

— Виж ти! Не е ли елегантно?

— Е, пристигнахме — казах аз. — Ела на терасата и погледни луната.

Но тя започна да обикаля из хижата, като се заплесваше по всичко, невярваща на очите си и малко шашардисана.

— Това трябва да е струвало цяла бала мангизи — промърмори на себе си. — Не съм виждала нищо по-хубаво. Страхотно е.

Тя беше поразена и обхваната от такава завист, че аз реших да й дам известно време да свикне с обстановката, преди да седнем да говорим. Оставих я да обикаля, докато приготвях питиетата в голям шейкър за коктейли.