Джеймс Чейс - Ева

Даже и след като бях направил питиетата, тя все още продължаваше да опипва книгите ми, картините, мебелите и различните украшения.

— Какво зяпаш? — попита, обръщайки се неочаквано.

— Тебе — казах аз.

Тя се приближи и се стовари върху канапето до мен. Обви си ръцете около врата ми и се опита да ме ухапе по ухото. Аз я отблъснах.

Тя запримигва срещу мен.

— Какво ти става?

— Ела отвън на терасата — казах, внезапно отвратен от нея.

Исках да ми разкаже за Ева и след това да си върви.

— Тук ми е добре — каза тя, излягайки се назад.

Червената й коса изглеждаше като ярко цветно петно върху облегалката от бяла кожа.

— Пийни нещо.

Подадох й чаша с половината от съдържанието на шейкъра.

Преди да го излее в гърлото си, тя разля част от него върху килима. След това се блъсна с юмрук в гърдите и шумно изпусна въздух.

— Уф! Това ме удари чак в петите.

— Точно така беше предвидено — казах и станах да напълня шейкъра отново.

— Знаеш ли, ти си първият тип, който ме води в собствения си дом — каза тя и се изтегна в цял ръст върху канапето. — Нещо не ми е ясно.

— Не се опитвай да разбереш — казах. — Има някои неща, които не подлежат на разбиране.

Тя се закикоти.

— Обзалагам се, че жена ти ще стане луда.

— Млъкни, уличнице такава — подвикнах.

— Ако бях на мястото на жена ти и откриех, че водиш жени в стаята ми, щях да откача — каза тя. — Мисля, че е кофти да извъртиш такъв гаден номер на жена си.

— Добре — върнах се при нея и избутах краката й, за да мога да седна, — нека да е гаден номер, но аз се чувствам самотен. Жена ми ме остави сам. Това също е гаден номер, нали?

Тя се замисли за миг и каза през смях:

— Прав си. Съпругата никога не трябва да оставя мъжа си сам. Аз никога не бих оставила мъжа си сам, ако успеех да го задържа достатъчно дълго, за да може да се нарече мой съпруг.

— Обзалагам се, че Ева Марлоу никога не оставя мъжа си сам — казах невинно.

Червенокосата се закикоти:

— Тя му даде пътя още преди години.

— О, не. Тази вечер беше с него.

— Какво? Не говори глупости. Това не беше мъжът й.

— Напротив, той беше.

— Ти ще кажеш.

— Хайде да не спорим. Познавам Ева по-добре от тебе. Казвам ти, че това беше мъжът й.

— Което показва, че не я познаваш по-добре от мен — каза червенокосата. — Аз я познавам от години. Мъжът й е Чарли Гибс. Тя го заряза преди седем години. Горкото копеле. Единствената му грешка беше, че никога нямаше пари. Тя все още се вижда с него от време на време, когато реши да се поупражнява в псуване. Ах, как псува само…

Червенокосата отметна глава и се смя, докато от очите й потекоха сълзи, които попи с ръкава си.

— Чувала съм я как псува горкият Чарли. Ушите ми се изчервяват от срам. Вместо да й затвори устата с един плесник, той се свива.

Сега вече започвах да се добирам до нещо.

— Разкажи ми за нея.

— Няма нищо за разказване. Тя е проститутка. Не би те интересувала една проститутка, нали?

— Напротив. Искам да зная всичко за нея.

— Е, аз пък няма да ти кажа.

— О, ще ми кажеш, защото ако го направиш, ще ти дам сто долара, а това ще ти хареса, нали?

Лицето й светна.

— Ще ти струва повече — каза не много убедено.

— Не, няма.

Извадих от джоба си стодоларова банкнота и я размахах пред носа й.

— Разказвай.

Тя посегна към банкнотата, но аз бях по-бърз.

— Само след като ми разкажеш. Ще я държа така, че да можеш да я виждаш, и ти обещавам, че ще я получиш.

Тя легна отново и се загледа в парите с такава алчност, че чак ми призля.

— Какво искаш да знаеш?

— Всичко.

Тя ми разказа и през цялото време, докато говореше, очите й нито за миг не изпуснаха стодоларовата банкнота, която държах.

Няма смисъл да ви разказвам историята на Ева, такава, каквато я научих от червенокосата, докато лежеше на дивана, сантиментална от пиенето и нетърпелива да спечели парите, които размахвах пред нея. В началото, за да ми се хареса, тя смесваше действителността с измислици и се налагаше да й задавам много въпроси и да се връщам на едно и също нещо много пъти, преди да науча достатъчно подробности, които се прибавяха към онова, което вече знаех. Това ми даде възможност да съставя, по мое убеждение, точно описание на живота на Ева.

Чак след като червенокосата беше заспала — стодоларовата банкнота пъхната на сигурно място в горната част на чорапа й — и аз бях излязъл на терасата и бях прехвърлил в ума си още веднъж чутото от нея, се очертаха точните рамки на тази история. Беше нещо като труден пъзъл, в който отделни части се появяваха чак след като се връщах назад в мислите си и си спомнях някои неща, които Ева беше казала, други, за които само беше намеквала, и трети, които беше отрекла.