Джеймс Чейс - Ева

Аз я целунах.

Тя ме прегърна припряно и каза:

— Хайде да си лягаме. Утре трябва да ставам рано.

— Идвам — казах аз, чувствайки се безжизнен и депресиран.

През следващите четири дни все по-силно започнах да чувствам, че съм направил голяма грешка с идването в „Трий Пойнт“. По този начин се бях изолирал от всякакви социални контакти и сега, лишен от каквито и да било развлечения, бързо започнах да се отегчавам от изолацията, която сам си бях наложил. Въпреки че таях надежди да напиша роман в тишината на околната среда, когато дойде време да започна, установих, че ми липсва вдъхновение.

Бях успял, със значителни усилия, да редактирам отново направената от Керъл втора разработка на пиесата. Тъй като тя беше свършила по-голяма част от необходимото, моята задача се състоеше главно в преписване на написаното от нея. Въпреки че всъщност не се налагаше да измислям нещо ново или да влагам творчество, самото сядане зад машината изискваше от мен усилия на волята. На няколко пъти, докато работех, се изкушавах да телефонирам за стенограф, който да дойде и да довърши работата. Но най-накрая успях да довърша разработката и сега тя беше в ръцете на Сам Бърнстейн. Чаках със смесени чувства да чуя какво ще каже Голд. Имах намерение, ако той я одобреше, да настоявам някой друг — който ще да е, но не аз — да изготви сценария. Знаех, че съм неспособен, а освен това не смеех да поема риска да напиша допълнителните диалози, които се изискваха от сценария. Не хранех никаква надежда, че ще мога да имитирам брилянтната фраза на Джон Кулсън, и ако се опитах, веднага щеше да стане очевидно за човек с проницателността на Голд, че не аз съм авторът на оригиналната пиеса.

Финансовото ми положение беше започнало да ме тревожи. Капиталът ми се топеше, хонорарите бяха започнали потискащо да намаляват с всяка следваща седмица, а дълговете ми се увеличаваха. Не споделях с Керъл истинското положение, защото знаех, че ще поиска да плаща своя дял. Разбира се, тя печелеше големи пари в студията и независимо че използваше част от тях за джобни пари и за дрехи, основното се инвестираше разумно в недвижими имоти. Каквито и грешки да правех, бях решил никога да не взема нито долар от нея.

Докато тя беше в студията, денят изглеждаше безкраен. Прекарвах много часове, затворен в библиотеката си, и когато повече не можех да понасям това уединение, отивах в гората и се скитах наоколо, завладян от мрачно настроение. Ева и Джон Кулсън никога не бяха далече от мислите ми.

Действително направих опит да напиша готов за снимки сценарий на „Проверка в дъжда“, но едва бях започнал, когато изпитах зловещото чувство, че Джон Кулсън е до мен в стаята и ме гледа как се боря с произведението му, и се смее безгласно на некадърните ми усилия. Абсурдна фантазия, но много натрапчива, тя правеше съсредоточаването ми невъзможно.

В продължение на три дни се борих със силното желание да телефонирам на Ева, но на четвъртия, скоро след като Керъл беше отишла в студията, се поддадох на изкушението.

Така се случи, че бях позволил на Ръсел няколко дни отпуск, тъй като негов роднина беше тежко болен. Бях изпил кафето, което бях направил за Керъл и себе си, и все още можех да чуя далечния шум от колата й по планинския път. Изведнъж съвсем импулсивно захвърлих долу вестника, който четях, и посегнах към телефона.

Ева отговори почти веднага.

— Ало?

Беше невероятно, че даже след като се беше отнесла така с мен, звукът на нейния глас раздвижи кръвта във вените ми и накара сърцето ми да забърза.

— Ева — казах аз. — Как си?

— Здравей — отвърна весело тя. — Къде се загуби толкова време?

Не можех да повярвам, че беше тя. Гласът й звънтеше и усетих, че се е случило нещо, което я е направило щастлива. По някакъв странен, перверзен начин това ме подразни.

— Не ме бъркаш с някого, нали? — попитах саркастично. — Обажда се Клайв. Онзи, когото не приемаш, ако чука на вратата ти.

Тя се закикоти.

— Знам.

Май се забавляваше с мен? Стиснах слушалката така, че пръстите ми побеляха.

— Мисля, не беше доста гаден номер, който ми изигра. Поне можеше да отвориш и да измислиш някакво извинение.

— Доста гаден номер беше също да се измъкнеш посред нощ — отвърна тя. — Аз не исках да обядвам с теб. Никой мъж не може да ми казва какво да правя. Надявам се, че е било урок за теб.

Изскърцах със зъби.

— Ти винаги се опитваш да ми даваш уроци.

Тя се закиска отново.