Джеймс Чейс - Ева

Помислих си, че не мога да продължавам така. Трябва да се опитам нещо да върша. Отново седнах до масата и започнах да чета бележките на Бърнстейн, но мислите ми продължаваха да се лутат, докато накрая отчаян се отказах.

Керъл се върна точно за вечеря. Тя слезе от оцветения си в кремаво и синьо спортен автомобил и се затича към мен през моравата.

Почувствах, че при вида й голямо бреме се смъкна от душата ми, и я притиснах силно до себе си няколко секунди, преди да я пусна.

— Е, мила моя — усмихнах й се. — Как върви работата?

Тя въздъхна тежко.

— Уморена съм, Клайв. Работихме цял ден, без да спираме. Ела вътре и ми дай нещо за пиене. Искам да чуя какво ново при тебе.

Вървяхме към хижата, докато слушах отчета й за художествения съвет.

Налях й джин с лимон, а на себе си налях още едно уиски.

— Клайв — възкликна внезапно тя. — Не ми казвай, че сам си изпил всичкото това уиски. Гарафата беше пълна тази сутрин.

Подадох й питието и се засмях.

— Разбира се, че не — казах. — Да не мислиш, че съм… пияница. Обърнах проклетото нещо и го разлях половината.

Тя ме погледна бързо и изпитателно, но аз срещнах погледа й и лицето й се проясни.

— Значи не си пияница — каза с усмивка.

Изглеждаше уморена и бледа.

— Я ми кажи, Сам хареса ли разработката?

Кимнах:

— Разбира се. Защо не? Нали ти я написа?

— Написахме я заедно, мили — каза тя, като отново придоби разтревожен вид. — Нали не се чувстваш огорчен от това? Искам да кажа — аз няма да се намесвам, ако ти не…

— Не мисли за това. Знам, че не съм много кадърен, когато става дума за филмови сценарии, но нямам нищо против да се науча.

Седнах до нея и взех ръката й.

— Но втората преработка не ми върви много добре. Знаеш ли, Керъл, бих предпочел Бърнстейн да намери някой друг, който да го направи. Аз явно не стигам доникъде.

— Дай ми цигара и ми разправи какво каза Бърнстейн.

След като й запалих цигарата, й разказах предложенията на Бърнстейн. Тя ме слушаше с внимание, кимайки одобрително от време на време с малката си тъмна глава.

— Страхотен е — каза, когато свърших. — Подобрил я е неимоверно. О, Клайв, ти просто трябва да поработиш над нея. Знам, че можеш, и това ще бъде много важно за теб.

— Лесно ти е, Керъл — отвърнах горчиво, — но аз съм загубил всякакъв усет за фабулата. Цял следобед се бъхтих с нея и не стигнах доникъде.

Тя ме загледа с изпитателни, озадачени очи и каза обнадеждващо:

— Може би утре ще ти потръгне. Сам очаква скоро да му представиш нещо. Той още сега е закъснял с продукцията.

Изправих се с раздразнение.

— О, не знам. Тези неща не стават насила.

Тя се приближи и обви ръце около мен.

— Не се тревожи, Клайв. Ще се оправи, ще видиш.

— О, да върви по дяволите. — Обърнах се към вратата. — Ще си облека халата и ще се приготвя за вечерта. Имаш ли нещо за четене?

— Имам малко работа — каза бързо тя. — Искам да нахвърлям няколко сцени.

— Не можеш да работиш денонощно — ядосах се, че умът й беше в състояние да ражда градивни мисли. — Почини си. Ще ти се отрази добре.

Тя ме изблъска към вратата.

— Не ме съблазнявай. Отиди и седни на терасата. Там е много хубаво и аз ще дойда веднага щом приключа.

Седнах на тънещата в сумрак тераса и мислих дълго за Кулсън. Знаех, че е непочтено да обръщам пиесата му във филм, но бях стигнал твърде далече, за да спра. Преди всичко не трябваше да я крада. Но ако не бях го направил, сега нямаше да съм там, където бях, седнал на терасата на скъпа хижа, в едно от най-красивите кътчета на Калифорния. Никога нямаше да срещна Керъл. Рязко поех дъх — и никога нямаше да срещна Ева.

— Какво правиш в тъмното — попита Керъл, излизайки на терасата. — Седиш там от часове, скъпи. Вече минава дванадесет. Стреснах се и дойдох на себе си.

— Бях се замислил — Станах. Чувствах се леко схванат и ми беше малко студено. — Нямах представа, че е минало толкова време. Ти приключи ли?

Керъл обви ръка около врата ми и прошепна, докосвайки ухото ми с устни:

— Не се сърди, мили. В общи линии нахвърлих втората разработка. Сега вече можеш да я довършиш, а тя наистина е хубава. Нали не се сърдиш?

Взрях се в нея и ми призля от завист, че тя можеше с такава лекота да върши неща, които бяха непосилни за мен.

— Но, Керъл, как така ще вършиш едновременно и своята, и моята работа. Абсурдно. Остава да започнеш да ме издържаш.

— Не се сърди — помоли тя. — Всичко, което съм направила, е да пренеса твоите и на Сам идеи върху хартията. Всяка стенографка би могла да го стори. Утре трябва само да изгладиш текста и да го занесеш на Сам. След това Р. Г. ще го одобри и ще можеш да започнеш същинската работа. Дай една целувка и престани да се цупиш.