Джеймс Чейс - Ева

Това щеше да продължи само две-три секунди. Но щеше да е достатъчно. Щях да я убия бързо, с коляно върху гърдите и ръце на гърлото й. Като я притисна върху леглото с цялата си тежест, тя не би имала никакъв шанс. Не би имала време да се измъкне изпод мен, нито даже да ме одраска.

Никой нямаше да разбере кой го е направил. Би могъл да е всеки от приятелите й мъже.

От тази ужасна фантазия ме извади силният звук на автомобилен клаксон и едва успях да избегна челно сблъскване с един „Кадилак“. Толкова се бях унесъл, че бях позволил на „Крайслера“ да мине в лявото платно на пътя. Чух как шофьорът на другата кола ме псуваше, докато профуча край мен, а аз бързо се върнах в дясната половина и продължих пътя си с повишено внимание.

Когато стигнах в „Трий Пойнт“, все още бях смутен от неудържимото чувство на удоволствие, което бях изпитал, докато си представях как бих могъл да уредя всичките си проблеми с Ева. Тъй като вече беше почти три часа, казах на Ръсел да ми донесе сандвичи и чаша уиски на терасата.

Докато чаках, крачех напред-назад, жестоко нервиран от начина, по който Ева се беше отнесла с мен, и в същото време разтревожен от степента, до която беше засегната моята душевност от безсърдечното й безразличие към мен. Фактът, че аз на практика бях планирал едно убийство до последната подробност и бях изпитал удоволствие от този процес, ме шокира и изплаши. Само допреди три седмици подобна мисъл никога не би влязла в главата ми, но след онзи момент на отчаяние и афект в телефонната кабина ми изглеждаше единственото решение на нашето противоборство.

Трябва да се стегна, помислих, докато крачех нагоре-надолу. Тя не е за мен. Никога няма и да бъде, а аз би трябвало да призная поражението си и да я забравя. Не бих могъл да се надявам, че ще мога да свърша каквато и да било работа, ако позволя да влияе върху съзнанието ми, да заема мислите ми и да ми къса нервите по такъв начин. Тази глупост трябва да свърши.

Ръсел дойде с поднос и го остави на масата.

— Донеси ми машината, Ръсел — обърнах се към него. — Трябва да свърша една работа.

Той разцъфна в усмивка.

— Надявам се, господине, че сте прекарали добър предобед в студията.

— Добре беше — казах без ентусиазъм. — Бъди разбран и ме остави да работя.

Той ми отправи кратък огорчен поглед и забърза към библиотеката за машината ми.

Седнах и започнах да преглеждам бележките на Бърнстейн, но установих, че ми е трудно да се съсредоточа. Не можех да изтрия от съзнанието си унижението пред вратата на Ева, като някакъв амбулантен търговец. Колкото повече мислех за това, толкова по-гневен ставах. Когато Ръсел донесе машината и се оттегли, не можах да се накарам да започна работа. Вместо това приключих сандвичите и започнах здрав запой.

Ще я накарам да си плати за това, казах си мислено аз, наливайки още уиски в чашата си с несигурна ръка. Все някак ще намеря начин да й го върна. Изпих уискито на един дъх и веднага напълних чашата си отново. Направих го няколко пъти, докато не почувствах леко изтръпване на краката. Разбрах, че се напивам. Избутах гарафата настрана и придърпах машината към мен. Да върви по дяволите, казах на глас. Тя не може да ме спре. Никой не може.

Направих опит да напиша първата сцена съгласно бележките на Бърнстейн, и след като се борих с нея повече от час, издърпах листа от машината и го скъсах сърдито на парченца.

Не бях в състояние да произведа никаква градивна мисъл, махнах се от терасата и се залутах из празните стаи на хижата. Ръсел се беше покрил някъде. Вероятно се спотайваше за следобедна дрямка някъде в гората. Хижата беше непоносимо самотна и аз започнах да се чудя дали не съм бил глупак да се установя в такова затънтено място.

Беше без грешка, докато Керъл ми правеше компания, но сега, след като тя прекарваше по-голяма част от деня в студията, започна да ми се струва доста тъпо.

Съзнанието ми продължаваше да се връща към Ева. Направих слабо усилие да мисля за нещо друго, но не успях. Взех един роман и се опитах да чета, но след като минах няколко страници, разбрах, че нямам понятие какво съм прочел, и запокитих книгата през стаята.

Уискито, което бях изпил, вече започна да ме хваща, главата ми натежа и аз станах неразумен. Скочих на крака и отидох до телефона. Ще й кажа какво точно мисля за нея. Ако смята, че може да постъпва така с мене и това да й се размине, ще остане разочарована.

Избрах номера й.

— Да, моля — обади се Марти.

Подвоумих се, след което внимателно затворих слушалката. Нямах намерение да търпя подигравките на Ева чрез Марти. Запалих цигара и отново излязох на терасата с несигурна стъпка.