Джеймс Чейс - Ева

Ръсел изглеждаше леко разтревожен.

— Скоро няма ли да напишете друго, господине?

— Сега работя върху нещо — казах, поемайки от него чашата с кафето. — Щом го свърша, ще бъдем на върха… или би трябвало да бъдем.

Не изглеждаше впечатлен.

— Радвам се да го чуя, господине — каза той. — Отново пиеса ли ще бъде?

— Това е онзи филм, за който ти казвах, по поръчка на господин Голд.

— О, разбирам, господине.

Тлъстото му лице помрачня.

Мерл все още ми беше в съзнанието, поради което позвъних в офиса й. Секретарката отговори, че е заминала за края на седмицата. Поисках среща за понеделник, но тя ми съобщи, че цялата седмица Мерл е ангажирана плътно. Казах, че ще се обадя по-късно.

В шест часа, точно когато излизах, за да взема Ева, позвъни Керъл.

— О, Клайв, страхувах се, че ще те изпусна. — Гласът й беше напрегнат от вълнение.

— Още две минути и щеше да ме изпуснеш — отвърнах, чудейки се какво ще последва.

— Наистина трябва да дойдеш насам, Клайв.

С око в часовника казах, че е невъзможно.

— Но аз говорих с Джери Хайъмс за „Проверка в Дъжда“ — продължи тя и думите й се застъпваха. — Той каза, че Бърнстейн търси сценарий. И двамата ще дойдат при мен тази вечер; ако се появиш и ти, би могъл да заинтригуваш Бърнстейн с твоя сюжет. Джери смята, че е подходящ за него. Казах му, че ще дойдеш.

Чудех се дали Керъл не беше разбрала какво възнамерявах да правя и не беше измислила всичко това, за да ми попречи да се видя с Ева. Ако Бърнстейн наистина се интересува от „Проверка в дъжда“, ще е глупаво да оставя такава възможност да ми се изплъзне. Бърнстейн отстъпваше само на Джери Хайъмс и имаше репутацията на голям майстор на разкошни филми с житейска тематика.

— Виж, Керъл. — Опитах се да звуча убедително. — Наистина съм ангажиран тази вечер. Не може ли Бърнстейн да се срещне с мене в понеделник?

Тя каза, че той трябвало да вземе решение до края на седмицата, тъй като Голд ставал нетърпелив. Имал предвид и две други произведения, но ако го обработим всички, лесно бихме могли да го убедим да направи „Проверка в дъжда“.

— Тя е точно по неговия вкус — настоя Керъл. — Той ще послуша Джери и ако бъдеш и ти, да го запознаеш в общи линии, сигурна съм, че ще я предпочете. Хайде сега, бъди разумен, Клайв, толкова е важно.

Но същото се отнасяше и за Ева. Ако отклоня срещата в последния момент, може би никога вече няма да имам възможност да излезем заедно.

— Не мога — настоях, без да се мъча да прикрия нетърпението в гласа си. — Не ме ли разбираш? Трябва да пътувам извън града.

Последва дълга пауза, след което чух Керъл да си поема дъх с леко изохкване. Това ми подсказа, че тя също започва да се нервира.

— Кое е толкова важно, Клайв — рязко попита тя. — Не искаш ли да навлезеш в киното?

— Аз съм в киното, скъпа, не помниш ли? Не работя ли за Голд?

Работех ли за Голд? Само Господ и Голд знаеха това.

— О, бъди разумен. — В гласа й се появиха остри нотки. — Какво ще си помислят те, ако не се появиш?

— Не е моя грижа — остро отвърнах аз. — Не съм обещавал нищо. Ти знаеше, че съм зает, нали?

— Разбира се, знаех, но мислех, че за тебе работата стои на първо място. Добре, Клайв, приятно прекарване. — И тя затвори.

Това означаваше вече две жени, които се бяха вкиснали от мен. Тръшнах слушалката, ливнах три инча бърбън в една чаша и го изгълтах на един дъх. След това грабнах шапката си и слязох долу при колата.

Докато завия в Лоръл Кениън, уискито ми подейства и се почувствах добре. Спрях пред къщата на Ева и кратко натиснах клаксона. След това запалих цигара и зачаках. Чаках точно една минута и петнадесет секунди, когато стрелките на часовника на арматурното табло застанаха на шест и тридесет. Тогава Ева излезе от къщата.

Когато я видях, излетях от колата за части от секундата и отворих бялата порта.

Тя беше облечена с тъмносини манто и пола, бяла копринена риза, без шапка, а под мишницата си носеше голяма ръчна чанта с инициалите й от платина върху капака. Всичко това не че беше необичайно, но ако бяхте видели кройката на този костюм, вие щяхте да зяпнете като мен. Неговата строгост и начинът, по който стоеше на стегнатата й фигура, го правеше най-елегантния костюм, който бях виждал върху жена от дълго време.

След това забелязах краката й. В Холивуд хубавите крака са нещо обичайно. Грозните крака се срещат толкова рядко, колкото и естествено платинените блондинки. Но краката на Ева бяха изключителни. Те бяха не само хубави, стройни и обути в красиви чорапи, но притежаваха своя особена индивидуалност.