Джеймс Чейс - Ева

Обърнах се побеснял и изкрещях:

— Вън! Махай се и престани, за Бога, да ме притесняваш!

Той излезе заднишком, зяпнал от изненада.

Отново се обърнах към машината, освирепял. В единадесет часа главата ми почти щеше да се пръсне и целият кипях от гняв. Около мен се валяха смачкани топки хартия. Виждах, че нищо не излиза. Просто не можех да започна статията. Паника, гняв и разочарование ме караха да хвана машината и да я разбия в земята.

Точно тогава иззвъня телефонът.

Грабнах слушалката и се озъбих:

— Какво има?

— Чакам статията за „Дайджест“… — започна Мерл с жален глас.

— Ще продължиш да чакаш — викнах и цялата концентрирана горчивина и гняв се изляха от мен. — Кой си мислиш, че съм аз? Да не смяташ, че си нямам друга работа, освен да се занимавам с някаква блудкава статия за „Дайджест“? Да вървят по дяволите! Кажи им да си я напишат сами, щом толкова им е притрябвала!

И треснах слушалката.

Не се срещнах с Керъл в онази вечер. Нямах настроение за това. Нямах настроение за нищо, след като бях наругал Мерл по такъв начин. Веднъж успокоил се, разбрах колко ненормален съм бил. Мерл беше най-добрият агент в Холивуд. Писатели и кинозвезди се биеха заради нея, за да се занимава с техния бизнес. Тя се интересуваше единствено от петцифрени приходи и това всеки го знаеше. Така че, ако тя беше ваш агент, авторитетът ви беше висок навсякъде. След като я наругах така, твърде вероятно беше да ме изостави. Точно сега не можех да си позволя да се лиша от Мерл. Ако получавах изобщо някаква работа, то ставаше благодарение на нея. Фактически от нея зависеше хлябът ми. Веднага щом разбрах какъв глупак съм бил и видях в каква бъркотия съм се насадил, й телефонирах. Секретарката каза, че я няма и не знае кога ще се върне. Звучеше така, сякаш не я интересуваше. Това не ми изглеждаше на добре, така че написах една бележка на Мерл, в която се извинявах за стореното и се оправдавах с махмурлук. Изказах надежда, че ще прояви разбиране. В това писмо направих всичко, освен да й целуна краката, и го изпратих до нейния офис по куриер.

След обяда все още се чувствах отвратително. Мисълта, че съм подминал три хиляди долара, ме разяждаше като дървояд. Но това, което ме тревожеше още повече, беше моята неспособност да седна и да напиша за кратко време най-простата статия. Това беше наистина сериозно. То съвсем ясно ми показа, че нямам качествата да стана първокласен писател. Тази мисъл заседна в гърлото ми като въдица.

Както и да е, не изпитвах желание да прекарвам вечерта с Керъл. Знаех, че ще подхване нещо за Ева, а нервите ми бяха твърде изопнати, за да понеса каквото и да било независимо от кого. И така, обадих й се и казах, че се налага да отида в Лос Анжелис по спешна работа. Тя искаше да се видим в събота, но аз се измъкнах с някаква лъжа и от това. По гласа й пролича, че е потисната и разочарована, но бях решен да прекарам уикенда с Ева и никой не можеше да наруши плановете ми. Въпреки това нещо ме прободе, когато тя се опита да ме убеждава.

След това написах бележка на Ева. Съобщих й, че ще й се обадя в шест и половина следващата вечер, че ще ходим на театър и ще прекараме остатъка от уикенда във взаимно опознаване. Приложих една стодоларова банкнота, пояснявайки, че парите са за разходите по преспиването и закуската. За пръв път в живота си плащах на жена, за да излезе с мен. Това не ми се понрави. Неволно започнах да се сравнявам с Харви Бароу, но си казах, че не след дълго тя ще започне да излиза с мен просто защото ще й бъде хубаво. Това вече променяше нещата.

На следващата сутрин, докато Ръсел приготвяше закуската, аз се излежавах във фотьойла и премятах вестника.

— Ръсел — казах, когато той ми донесе кафето и яйцата, — ще отсъствам през уикенда. Искам да отидеш в „Трий Пойнт“ и да събереш нещата ми. Отказвам се от това място. Обади се на агентите по недвижимите имоти и уреди с тях.

Той плъзна стола под мен, за да седна до масата, и каза, разгъвайки снежнобяла кърпа върху коленете ми:

— Жалко, че се отказвате от мястото, нали, господин Клайв? Мислех, че там ви харесва.

— Така мисля и аз, но трябва да правя икономии, а „Трий Пойнт“ ми струва твърде много.

— Разбирам, господине. — Веждите му се изкачиха по челото. — Не бях осведомен, че сме финансово затруднени. Съжалявам за това.

— Може би не е чак толкова лошо — реших да не го плаша. — Нека видим, Ръсел. От „Проверка в дъжда“ сега се получават само двеста долара седмично. Миналата седмица не беше играна изобщо. От книгите няма да дойде нищо до края на септември, а когато ми платят няма да е кой знае какво. Ето защо се налага да правя икономии за известно време.