Джеймс Чейс - Ева

Той ме изгледа изпитателно, усмихна се нервно и отново се обърна към Хайъмс с някакво трескаво безпокойство:

— Сигурен съм, че господин Голд греши. Мислих за това през цялата сутрин. Хелън не може да е влюбена в Лансинг. Направо е смешно. Тя никога не би могла да изпитва чувства към човек с такъв сложен характер като Лансинг. Това просто подсказва щастливия край.

Хайъмс поклати глава и каза утешително:

— Не се тревожи. Ще говоря с Рекс Голд.

Той погледна към Керъл:

— Ти също имаше някакво виждане, нали?

Имграм нетърпеливо отиде при нея.

— Сигурен съм, че ще се съгласите с мен — каза той. — Досега сте се съгласявали. Не можете ли да видите колко невероятно би било това?

— Разбира се — любезно отговори Керъл. — Темата е толкова голяма, че бихме могли да оставим края така. Не мислиш ли, Питър?

— Да, но знаеш какво отношение има Рекс Голд към такъв край.

Питър изглеждаше разтревожен.

Почувствах се не на място и казах:

— Вижте, ще ви оставя да си вършите работата…

Имграм моментално се обърна към мен.

— Така съжалявам — каза той. — Знаете ли, аз имам толкова малък опит и всяко нещо ме хвърля в тревога. Не бих желал да ви гоня. Вероятно бихте могли да ни помогнете. Виждате ли…

Прекъснах го. Имах си достатъчно мои грижи, за да се натоварвам с главоболията на Имграм.

— Само ще ви загубя времето — казах. — Зная за тези неща по-малко от вас. А освен това самият аз имам много работа.

Обърнах се към Керъл.

— Кога ще се видим?

— Трябва ли да си тръгваш? — каза тя разочарована.

— Ти трябва да работиш, а и аз имам да свърша някои неща, — отговорих. — Но нека да се уговорим.

Тримата мъже ни наблюдаваха. Виждах, че Керъл искаше да остана, но ми писна от съсредоточения интерес върху Имграм.

— Днес е четвъртък, така ли? — Тя присви очи към календара на стената. — Утре? Ще дойдеш ли утре вечер? Днес ще работя до късно.

— Прекрасно, ще дойда.

Кимнах на Хайъмс, стиснах ръката на Имграм и махнах на Питър.

— Не се безпокойте — казах на Имграм. — Вие сте в много добри ръце.

Опитах се да не прозвучи покровителствено, но не се получи. Може би изтърканият му костюм ми създаде комплекс за превъзходство.

Керъл ме изпрати до колата.

— Той е толкова честен и откровен — каза тя, докато се намествах зад кормилото. — Така ми е мъчно за него, Клайв.

Погледнах развеселено към сериозното й вдигнато нагоре лице.

— Наистина трябва да се тревожиш. Отхапал е от Голд само четвърт милион, нали?

Тя пропусна това покрай ушите си.

— Рекс Голд казва, че той няма идеи, а той е пълен с тях. Хубави идеи — страхотни идеи, но Рекс Голд не ги разбира. Ако го оставим на спокойствие, вярвам, че ще направи много хубав филм от всичко, на което са способни Питър или Джери. Но Голд продължава да се меси.

— Странно малко човече, нали?

— На мен ми харесва. Той е почтен и всичко това означава много за него.

— Добре, но се нуждае от нещо — казах студено. — Забеляза ли костюма, който носеше?

— Не костюмът е важен, Клайв — отвърна тя и лицето й смени цвета си.

— Е, нека бъде както ти казваш.

Посегнах напред и натиснах бутона на стартера.

— Не се преуморявай много. Ще се видим утре около осем.

— Клайв. — Тя се качи на стъпенката. — Какво уредихте с Голд?

— Иска от мен да напиша нещо — казах небрежно. — Утре ще ти разкажа за това.

— За онази жена ли?

Извих се на седалката.

— Каква жена?

— Когато предложих идеята, знаех, че допускам грешка — каза тя малко задъхано. — Ти имаш нужда от претекст, за да я виждаш, нали? О, Клайв, познавам те толкова добре. Ти само се преструваш, че искаш да пишеш за нея, но не е така. Нещата са много по-сложни. Но ще бъдеш внимателен, нали? Не мога да те спра, но бъди внимателен.

— Нямам и представа за какво говориш — започнах аз, но Керъл вдигна ръка.

— Недей, Клайв — каза тя, обърна се и изтича в сградата.

Подкарах бавно към апартамента си. Стрелките на часовника върху таблото показваха три и половина, когато влязох в гаража. Имах неприятно усещане дълбоко в съзнанието си. Колкото и да си внушавах, че това няма нищо общо с Керъл, знаех, че съм започнал опасна игра. Желаех Керъл. Ако не работеше толкова много, ако можеше да ми отделя от времето си, предполагам, че ни бих пожелавал никаква друга жена. Но разполагайки с толкова много свободно време, трябваше да върша нещо. Помислих, че може би е по-добре да изхвърля Ева от съзнанието си. Но да мисля така, означаваше да заблуждавам себе си. Знаех, че дори ако наистина го исках — а не исках, — не бих могъл да се освободя от нея толкова лесно.