Джеймс Чейс - Ева

— Добре тогава — казах, чувствайки, че ако настоявам повече, тя изобщо ще откаже да дойде. — Ще ти се обадя. Значи в събота ще се видим със сигурност?

— Добре.

Затвори телефона, преди да успея да кажа колко се радвам.

Когато завих на ъгъла на Феърфакс и Бевърли, видях пред себе си голяма тълпа. Булевардът беше блокиран от автомобили и хора. Изглежда, беше станала катастрофа, така че отбих до тротоара и зачаках, но тълпата стана още по-голяма.

— По дяволите — казах, изскочих от колата и отидох да видя за какво беше всичко.

Малка открита спортна кола беше застанала напряко на движението. Един от предните й калници беше смачкан. Четирима мъже избутваха голям „Пакард“ към тротоара. Той имаше счупен фар, много драскотини по безупречното купе и спукана гума.

Питър Тенет стоеше в центъра на група каращи се мъже. Той говореше с възрастен човек и очевидно беше разтревожен и ядосан.

— Здравей, Питър — казах, проправяйки си път с рамене през тълпата. — Мога ли да помогна с нещо?

Лицето му се разведри, когато ме видя.

— С колата ли си, Клайв? — попита обнадежден.

— Разбира се — отговорих. — Паркирана е хей там. Какво се е случило?

Той махна с ръка към „Пакарда“.

— Тъкмо потеглях, когато нашият приятел тук пресече напряко и ме удари челно.

Възрастният човек промърмори нещо за спирачките си. Изглеждаше пребледнял и уплашен.

Точно тогава се чу воят на полицейската сирена и една радиокола спря наблизо. Едър полицай с червено лице излезе от нея и си проправи път през тълпата.

Той позна Питър и попита:

— Какво има, господин Тенет?

— Удариха ме — каза Питър, — но не искам неприятности. Нямам никакви претенции, ако този господин също няма.

Полицаят изгледа със студен поглед възрастния човек.

— Е, щом господин Тенет няма претенции, аз също нямам. Вие ще предприемете ли нещо?

Възрастният човек отстъпи примирено.

— При мен всичко е наред, господине.

Питър погледна часовника си.

— Ще се погрижите ли за това, сержант? — каза той. — Вече закъснявам за студията.

Полицаят кимна.

— Всичко е наред, господин Тенет. Ще се обадя в гаража на студията от ваше име.

Питър му благодари и след това дойде при мен.

— Можеш ли да ме хвърлиш до студията, или ще се отклониш от пътя?

— С удоволствие — казах, — промъквайки се през тълпата. — Сигурен ли си, че си добре?

Питър се засмя.

— Да, но старчето изглежда зле. Надявам се, че ще се погрижат за него.

Чух едно момиче, което стоеше наблизо, да казва на малко русо дете с велосипед:

— Това е Питър Тенет — режисьорът.

Погледнах към Питър с усмивка, но той не беше чул.

Докато пътувахме към студията, той каза:

— Къде изчезна, Клайв? Не съм те виждал.

— Насам-натам — казах. — Как върви филмът?

Питър вдигна изразително ръце и каза:

— Приключваме го. Първите няколко седмици са винаги най-лошите. Още е твърде рано да се каже какво ще излезе.

Той махна небрежно на Корин Моърленд — филмовата звезда, която се размина с нас в кремав спортен автомобил.

— Възнамерявах да ти звъня, Клайв. Много се радвам, че работиш за Рекс Голд.

Хвърлих бърз поглед към него.

— Той ти е казал?

— Каза, че искал да разработи идеята на Керъл, но не ми съобщи никакви подробности. Какво се крие зад всичко това?

Застанах нащрек и казах:

— Ами сега работя над тази задача. Ще бъде сатира за мъжете. Не мога да ти кажа нищо повече, защото все още е само в главата ми.

— Но има ли действително нещо в това? Рекс Голд обикновено разговаря с мен за своите намерения, но този път е много мистериозен.

— Веднага щом имам нещо готово — казах аз, — ще те запозная.

Намалих пред входа. Пазачът отвори портата и докосна шапката си, приветствайки Питър, докато преминавахме.

— Сигурен ли си, че не те отклонявам от пътя? — попита Питър, докато се промъквахме бавно по засадената с палми алея към офисите на студията.

— Ще те оставя тук, ако не възразяваш — казах и спрях колата. — Имам страшно много работа…

Млъкнах, защото Керъл беше застанала до мен.

— О, здравейте, непозната госпожо — продължих, сваляйки шапка с усмивка.

Беше облечена в тъмнокафява риза и керемиденочервен панталон. На главата си носеше тюрбан с цветовете на огъня. Изглеждаше модерна, спретната и живописна.

— Здравей, Клайв. — Очите й бяха широко отворени и сериозни. — Дошъл си да ме видиш ли?

— Крайно време беше, нали? — Отворих вратата на колата и излязох навън. — Знаеш ли, че ти звъня по два пъти на ден?