Джеймс Чейс - Ева

Независимо от яда, нейното безразличие ме караше още по-силно да искам да я видя. През тези две седмици, в които не видях Керъл нито веднъж, три пъти ходих при Ева. Няма смисъл да описвам тези три срещи. Всяка от тях преминаваше точно като предишната. Разговаряхме неловко за най-различни глупости и след четвърт час аз си тръгвах, като не забравях всеки път да оставя две десетдоларови банкноти върху скрина. Всеки път, когато отивах при нея, й занасях по една книга, за която тя изглеждаше наистина благодарна. Въпреки че се опитвах да разбия нейната необщителност, тя си оставаше неотстъпчива и мнителна. Разбрах, че ако искам да стигна донякъде с нея, ще трябва да опитам по-решителна тактика. Най-накрая реших как да действам.

На следващата сутрин слязох в трапезарията, за да заваря там Ръсел в очакване да сервира закуската. От десет дни не бях виждал Керъл и знаех, че Ръсел е разтревожен. Можех да съдя за това по неодобрителния му израз.

— Би могъл да позвъниш на госпожица Керъл — казах аз, докато прехвърлях пощата си — и да видиш какво прави. Ако е вкъщи, ще говоря с нея.

Докато набираше номера, хвърлих поглед на заглавията във вестника. Нямаше нищо интересно и го пуснах на пода.

Ръсел, след като промърмори в слушалката, затвори и поклати глава.

— Излязла е, господине — каза той и тлъстото му кръгло лице потъна в тъга. — Защо не прескочите до студията да я видите?

— Твърде зает съм, за да прескачам — отговорих кратко. — И във всеки случай тебе какво те интересува?

Той застана пред мен, премествайки препечената филийка по-близо, и каза:

— Госпожица Керъл е чудесна млада жена и не ми е приятно да виждам, че се отнасяте зле с нея, господин Клайв.

— Значи мислиш, че се отнасям зле към госпожица Керъл, така ли? — казах аз, докато мажех масло върху филийката си, отбягвайки неодобрителния му поглед.

— Точно така, господине. Мисля, че трябва да се срещнете с нея. Тя е чудесна млада жена и заслужава да получи по-добро отношение от другите млади жени, които познавате.

— Пъхаш си носа, както обикновено, в неща, които не те засягат. Госпожица Керъл е изключително заета и няма време за срещи в този момент. Аз не я пренебрегвам и ако би могъл да запомниш това, й звъня по два пъти на ден, всеки ден през последните две седмици.

— В такъв случай всичко, което мога да кажа, господине, е, че тя ви избягва — отвърна той упорито. — Не би трябвало да го позволявате.

— Мисля, че е по-добре да оправиш спалнята ми, Ръсел — казах студено. — В момента имам всичко, от което се нуждая.

— Тази госпожица Марлоу, господине — попита той, — тя е професионалистка, нали?

Изгледах го с изумление.

— И как го разбра?

Лицето му доби почти набожен вид.

— При моята професия, господине — каза малко надуто, — чувствам, че част от моите задължения е да разбирам нещо от светските аспекти на живота. Името, господине, позволявам си да кажа, е малко очевидно.

— Така ли мислиш? — опитах се да сдържа усмивката си. — И какво, ако е такава?

Рошавите му бели вежди се изкатериха по челото.

— Мога само да ви предупредя, господин Клайв. Този вид жени никога не са направили нищо добро на някого. И ако ми позволите да кажа, всякакъв опит за установяване на светска връзка с нея е обречен на провал.

— Престани да дрънкаш като глупак и се качвай горе — му казах, чувствайки, че нещата бяха отишли твърде далече. — Срещам се с госпожица Марлоу, за да събера впечатления за филмов сценарий. Господин Голд ми възложи да го напиша.

— Изненадан съм да го чуя, господине. Винаги съм мислил, че господин Голд е интелигентен човек. Никой, който е с всичкия си, не би се заел да прави филм на такава тема. Ако можете да ме извините, ще отида да оправя стаята ви.

Проследих умислен изпълненото му с достойнство излизане. Реално погледнато, той беше прав и все пак Голд определено беше обещал да направи филма. Отново взех писмата и ги отворих, гледайки с надежда за вест от студията. Нямаше такава и аз разбрах, че може би е малко рано да я очаквам. Отидох до писалището и проверих банковия си баланс. Изненадах се, че е толкова лош. След моментно колебание захвърлих квитанциите за дългове в кошчето за отпадъци. Плащанията ще трябва да почакат. След това се обадих на Мерл Бенсинджър — моята агентка.

— Слушай, Мерл — й казах веднага щом се обади, — какво става с „Проверка в дъжда“? Не съм получил отчисленията за тази седмица.

— Тъкмо ти пишех за това, Клайв — отговори тя. — Мерл говореше с ясен метален глас, който ми се струваше малко силен по телефона. — Артистите имат едноседмична почивка. Мисля, че я заслужават, горкичките. Играха двадесет седмици без прекъсване.