Джеймс Чейс - Ева

Когато се обърна да тръгва, аз хванах ръката й и я попитах, като се опитвах да овладея гласа си:

— Какво има? Нещо съм казал ли?

Тя ме изгледа. Болка и яд все още имаше в погледа й.

— Сега просто искам да ти кажа лека нощ, Клайв. Би ли се помъчил да разбереш, ако обичаш?

Тя знае, помислих аз, тя знае всичко. Няма нещо, което мога да скрия от нея. Гледа през мен, сякаш съм от стъкло.

Получи се неловка пауза. Голд наведе очи към месестите си ръце, а лицето му се намръщи. Питър взе палтото на Керъл и зачака с притеснение.

— Разбира се — казах изненадан, че гласът ми звучи така остро, — щом е така.

Тя се опита да се усмихне.

— Явно е така. Лека нощ, Клайв.

— Лека нощ — казах.

— Ще се видим в клуба, Рекс Голд.

Питър ни махна и те се отдалечиха заедно.

Аз седнах отново на масата.

Голд замислено разглеждаше бялата пепел от пурата си.

— Жените са странни, нали? — каза той. — Разбира се, вие означавате нещо един за друг.

Не изпитвах желание да обсъждам Керъл със сравнително непознат човек.

— Познаваме се от известно време — отговорих с равен глас, който не изразяваше нищо.

Дебелите му устни се свиха, а веждите му се смъкнаха надолу.

— Тази нейна идея е добра. Сатира за мъжете. Ангели в траур. Звучи касово. — Той затвори очи и се унесе в размисъл. — Вие от какъв ъгъл го виждате?

— Виждам го като портрет на една проститутка — казах, облягайки се назад на стола, докато съзнанието ми беше раздвоено между Керъл и Ева. — Мъжете, които преминават през ръцете й, властта, която упражнява, както и пълният й духовен прелом.

— Кой ще го направи този прелом? — небрежно попита Голд.

— Един мъж… някой, който е по-силен от нея.

Голд поклати глава.

— Това е психологически слабо. Даже Керъл би могла да ви го каже. Ако вашата героиня е наистина пропаднала, то само друга жена би могла да я промени.

— Не съм съгласен — настоях упорито. — Мъж може да го направи. Ако такава неморална бъде накарана да обича, вярвам, че тогава бариерите ще се вдигнат и бихте могли да направите всичко с нея.

Той тръсна пепелта от пурата си в чинията и каза:

— Не мисля, че вие и аз разсъждаваме по един и същи начин. Опишете ми вашето понятие за неморална жена.

— Ще ви опиша тази, която имам предвид. Тя е единствената, която би могла да ми послужи за модел, тъй като я познавам. Тя съществува реално и аз мога да я изучавам.

— Продължавайте. — Дим се изви от устните му и отчасти закри лицето му.

— Жената, за която мисля, живее за сметка на мъжете. Тя е безмилостно егоистична и много опитна. Тя е антисоциална, аморална и се интересува само от себе си. Мъжете не означават нищо за нея, освен когато й плащат.

Смачках фаса в пепелника.

— Интересно — каза Голд, — но твърде трудно осъществимо. Вие, изглежда, не знаете какво говорите. Жени като тези не могат да обичат. Те са загубили чувството към любовта. — Той вдигна очи и ме изгледа. — Казвате, че познавате такава жена?

— Срещал съм. Не мога да кажа, че наистина я познавам, но имам намерение да го направя.

— Експериментирате с нея?

Нямах желание да му разправям твърде много. Можеше да каже на Керъл.

— Само от гледна точка на това, че ще пиша за нея — казах с безразличие. — В моя занаят ми се налага да се срещам с всякакви хора.

— Разбирам. — Устните му влажно се свиха около пурата. — Не сте мислили да накарате тази жена да се влюби във вас?

Аз го изгледах и отвърнах малко рязко:

— Прекарвам времето си в по-полезни неща.

— Не ме разбирайте погрешно — размаха той ръце извинително. — Казахте, че тази жена е героинята на вашата тема. Също така казахте, че ако бъде накарана да обича, с нея можете да направите каквото пожелаете? Така ли беше?

Кимнах.

— В такъв случай как можете да сте сигурен, че сте психологически прав, без да сте експериментирали? Аз не мисля, че сте прав. Смятам, че една такава жена, като тази, която описахте, е лишена от способността да обича. За мен това е здравият смисъл, докато вие само теоретизирате.

Наместих се по-удобно на стола си. Изведнъж видях капана, който ми бе поставил. Или трябваше да се съглася с него, или да призная какво възнамерявах да правя.

— Чакайте малко — каза Голд. — Не казвайте нищо. Нека първо аз да говоря. Винаги е по-добре да знаеш всички факти, преди да поемеш някакъв ангажимент.

Той махна на келнера.

— Донесете ни бренди. Намирам, че брендито е много подходящо за такъв разговор.

След като направи поръчката, той сгуши главата си между раменете, облегна се върху масата и каза: