Джеймс Чейс - Ева

Казаното беше за Питър.

— Разбира се — отвърна Питър. — Посещението му има ли нещо общо със сценария?

— Не. Ако се прави на важен, само ми кажи.

Голд внезапно отправи поглед към мен.

— Писали ли сте за големия екран, господин Търстън?

— Не… не още — отвърнах аз. — Имам някои идеи, върху които смятам да поработя, когато ми остане време.

— Идеи? Какви идеи? — Лицето му увисна над масата, когато се наведе напред. — Има ли нещо, което бих могъл да използвам?

Трескаво зарових в главата си за някой останал сюжет, който да ми бъде от полза, но не можах да измисля нищо.

— Трябва да има — блъфирах. — Ще, ви покажа някои неща, щом ви интересува.

Почувствах как очите му ме пробиват като свредели.

— Какви неща? Не разбирам.

— Разработки — казах, внезапно усещайки се обхванат от гореща вълна на раздразнение. — Щом намеря време да довърша някои разработки, веднага ще ви ги покажа.

Той отправи недоумяващ поглед към Керъл. Тя разсеяно мачкаше хляб между пръстите си, без да вдига очи.

— Разработки? — повтори той. — Не ме интересуват разработки. Трябва ми фабула, сюжет. Вие сте писател, нали? Всичко, което искам от вас, е да ми представите сюжет… кажете ми някакъв още сега. Казвате, че имате идеи. Добре, кажете ми една.

Искаше ми се да не бях сядал на тази маса. Усещах, че Питър ме наблюдава с любопитство. Керъл все още мачкаше хляба, но на лицето й се беше появила лека руменина. Голд продължаваше да ме пронизва с поглед, докато гладеше отпуснатата си челюст с месеста ръка.

— Не мога да разговарям тук — казах аз. — Ако наистина представлява интерес за вас, вероятно бих могъл да ви посетя.

Точно тогава върху нас се нахвърлиха няколко келнери и започнаха да сервират следващите ястия. Голд моментално загуби интерес към мен и се захвана да тормози келнерите. Всичко трябваше да бъде както трябва, включително и предварителното затопляне до необходимата температура на чинията, върху която му сервираха яденето. Няколко минути около масата кипеше трескава дейност. Най-накрая той остана доволен и започна да яде като вълк, сякаш не се беше хранил от няколко дни.

Питър улови изумения ми поглед и едва забележимо се усмихна. Изглежда, нямаше смисъл в опитите да се води разговор, докато Голд се хранеше. Нито Керъл, нито Питър не направиха каквото и да било усилие и аз реших да последвам примера им. Всички се хранехме безмълвно. Чудех се дали когато завърши вечерята си Голд отново ще се върне към искането да му представя сюжет. Нещо ме караше да мисля, че не. От една страна бях ядосан на себе си, че позволих да ми се изплъзне такава възможност, но тъй като не можех да му предложа нищо, бях благодарен на прекъсването.

Веднага щом свърши с яденето, Голд нетърпеливо блъсна чинията встрани и извади клечка за зъби от джоба на жилетката си. Той замислено взе да човърка зъбите си, докато оглеждаше пълното помещение.

— Чели ли сте книгата на Клайв „Ангели в траур“? — неочаквано попита Керъл.

Голд се намръщи.

— Аз никога не чета каквото и да било — каза кратко той — и вие го знаете.

— В такъв случай мисля, че би трябвало. Фабулата не е подходяща за филмиране, но идеята, която е в основата й, става.

Това беше нещо ново за мен и аз я погледнах остро. Тя съзнателно не ми обърна внимание.

— Каква идея? — Жълтото му лице показа известен интерес.

— Защо мъжете предпочитат развратните жени.

Бях объркан, защото нямах спомен за такова нещо в „Ангели в траур“.

— Така ли е? — меко попита Питър.

— Разбира се, че е така — каза Голд, счупвайки клечката за зъби между пръстите си. — Тя е права. И ще ви кажа защо. Те ги предпочитат, защото добрата жена е толкова скучна.

Керъл поклати глава.

— Не мисля така. Ами ти, Клайв?

Не знаех какво да кажа. Не бях мислил по този въпрос. След това в съзнанието ми изплува Ева. Сравних ги двете с Керъл. Ева беше покварена. Докато Керъл беше добра, в смисъл благонадеждна, откровена, честна и живееше съгласно утвърдените норми, аз се съмнявах дали Ева изобщо имаше представа какво е етика. Това сравнение беше достатъчно добро. Бях оставил Керъл, дори я бях излъгал, за да прекарам няколко минути с Ева. Защо бях постъпил така? Ако можех да дам отговор на това, бих могъл да отговоря и на Керъл.

— Развратницата притежава някои качества, които отсъстват при порядъчните жени — започнах бавно. — Тези качества не са непременно положителни — дразнят първичните инстинкти на мъжа. Мъжете отстъпват на жените в способността да контролират инстинктите си и докато това е така, мъжете ще продължават да тичат след леките жени. В същото време мъжът не желае продължителна връзка с такава жена. Днес тя е тук, утре я няма.