Джеймс Чейс - Ева

Керъл каза рязко:

— Абсолютни глупости, Клайв, и ти го знаеш.

Погледнах я озадачен. Имаше нещо в очите й, което не бях забелязвал преди. Беше наранена, ядосана и готова да спори.

— Аз самият не мога да кажа, че не съм съгласен с господин Търстън — добродушно се обади Голд. Той извади голяма пура от кутията си и я загледа замислено. — Мъжките инстинкти са важно нещо.

— Те нямат нищо общо — озъби се Керъл. — Ще ви кажа защо мъжете предпочитат такива жени. — Тя погледна към Питър, сякаш за да го изключи от разговора. — Говоря за повечето мъже, които щом скъсат синджира, се втурват и се държат като разгонени псета. Не говоря за малкото мъже, които са възприели за себе си някакво ниво на морално поведение и отказват да се отклоняват от него.

— Скъпа Керъл — възразих, досещайки се, че това може би беше атака лично срещу мен. — Ти би трябвало да стоиш на амвона.

— Би изглеждала очарователно на амвона — каза Голд, подавайки пурата си на един келнер, за да я отреже. — Оставете я да продължи.

— Мъжете предпочитат леките жени, защото са суетни — каза Керъл, обръщайки се директно към мен. — Такава жена обикновено е декоративна. Тя е изискана и ефектна. Мъжете обичат да бъдат виждани с такива жени, защото техните приятели им завиждат… горките мухльовци. Тези жени са обикновено без мозък. Не им е нужен, разбира се. Всичко, от което се нуждаят, е хубаво, приятно лице, хубави крака, изискани дрехи и желание.

— Смятате, че мъжете се чувстват по-спокойни, ако жените нямат мозък? — попита Голд.

— Знаете, че е така, Рекс Голд — кратко отвърна Керъл. — Не си мислете, че можете да ми хвърлите прах в очите. И вие не сте по-добър от останалите.

Жълтото лице на Голд омекна в усмивка.

— Продължавайте — каза той. — Още не сте свършили, нали?

— Омръзнало ми е да гледам никаквиците, които мъжете влачат насам-натам. Това е почти всичко, за което мислят повечето мъже… външен вид, дреха и тяло. Момиче, което не е красиво, няма място в Холивуд. Това е отвратително.

— Не се отклонявай. Да се върнем на порочните жени — подкани я Питър със светнали от интерес очи.

— Добре… порочните. Мъжът не харесва, когато неговата жена знае повече от него. Ето от това печели порочната лека жена. Тя по природа е мързелива и не й остава време да бъде нещо друго освен това, което е. Тя няма други теми за разговор освен себе си, дрехите си, своите неприятности, и разбира се, как изглежда. Мъжът харесва това. Няма съперничество. Ако пожелае, той може да бъде покровител. За себе си той е един малък ламаринен господ, въпреки че въпросната жена вероятно го мисли за отегчителен. Всичко, което я интересува, е как да си прекара добре времето и какво може да измъкне от него.

— Много интересно — каза Голд. — Но кое тук става за правене на филм? Аз не го виждам.

— Една сатира за мъжа — каза Керъл. — „Ангели в траур“ е страхотно заглавие. Не обръщайте внимание на сюжета на Клайв. Използвайте заглавието и го оставете да напише стопроцентова сатира за мъжете. Помислете как жените просто ще я изядат… в последна сметка жените са нашата публика.

Голд погледна през масата към мен.

— Вие какво ще кажете?

Аз бях вперил поглед в Керъл. Тя ми беше дала идея. Беше направила дори повече. Беше запалила моето въображение, което беше мъртво, откакто написах последната си книга. Сега вече знаех какво ще направя. Беше ми дошло като проблясък. Щях да напиша историята на Ева. Щях да хвана нейната извратена личност и да я кача на екрана.

— Това е добре — казах с въодушевление. — Да, знам, че мога да го направя.

Керъл ме погледна и изведнъж прехапа устна. Очите ни се срещнаха и аз разбрах, че тя е усетила какво смятам да правя. Бързо отклоних поглед и продължих, обръщайки се към Голд:

— Както казва Керъл, заглавието е страхотно и темата също…

Керъл бутна стола си назад.

— Ще имате ли нещо против, ако ви избягам? — каза ненадейно тя. — Ужасно ме заболя главата. Обаждаше се през цялата вечер…

Питър беше до нея още преди да успея да се изправя.

— Твърде много работиш, Керъл — каза той. — Рекс Голд ще те извини… нали?

Светлокафявите очи отново станаха сънливи.

— Отивайте в леглото — каза Голд малко строго. — Господин Търстън и аз ще останем тук. Изпрати я до вкъщи, Питър.

Изправих се.

— Аз ще я изпратя — казах, чувствайки се ядосан и малко уплашен. — Хайде, Керъл…

Тя тръсна глава и отвърна, без да ме поглежда:

— Остани с господин Голд. Питър, искам да се прибера.