Джеймс Чейс - Ева

Намеси се Питър.

— Оставям ви. Благодаря, Клайв, че ме измъкна от онази бъркотия.

Той махна и изчезна в огромната сграда от стъкло и дърво, в която се помещаваха офисите на студията.

Внезапно Керъл сложи ръката си в моята.

— Извинявай, Клайв — каза поривисто тя. — Бях ти ядосана.

— Зная — отвърнах, мислейки колко хубава изглеждаше. — Заслужавах си го. Нека да отидем някъде и да поговорим. Липсваше ми.

— И ти ми липсваше. — Тя ме хвана под ръка. — Хайде да отидем в моята стая. Можем да поговорим там.

Докато се придвижвахме към сградата, отвътре изтича момчето за поръчки.

— Госпожице Раи — каза то малко задъхано. — Господин Хайъмс иска да отидете веднага при него.

Керъл щракна с пръсти.

— О, Клайв, колко досадно. Но ела с мен. Искам да се запознаеш с господин Имграм.

Дръпнах се назад и казах:

— Сега не трябва да се мотая около тебе, Керъл. Достатъчно си заета, нали?

Тя ме задърпа за ръката.

— Време е да се запознаеш с някои хора — каза строго. — Джери Хайъмс е важна личност. Той е шеф на продукцията и ти би трябвало да се срещнеш с него.

Оставих се да бъда убеден и я последвах през безкрайната плетеница от широки коридори, докато достигнахме до полирана махагонова врата, на която пишеше със спретнати черни букви „Джери Хайъмс“.

Керъл влезе веднага.

На един фотьойл седеше Питър с куп книжа в кожена папка на коленете. До прозореца стоеше едър дебел мъж с коса като слама и пепел от тютюн навсякъде по бяло-жълтия му пуловер. Той се обърна, когато влязохме. Забелязах тесните му сиви очи. Бяха насмешливи, остри и проницателни.

— Джери, това е Клайв Търстън, който написа „Ангели в траур“ и пиесата „Проверка в дъжда“ — каза Керъл.

Той ме погледна бързо и аз почувствах как очите му опипват черепа ми отвътре. Извади ръце от джобовете на панталона и се приближи, говорейки, докато се ръкувахме:

— Слушал съм за вас. Рекс Голд казваше, че работите върху някакъв сценарий за него.

Изглежда, Голд ме рекламираше навсякъде. Не знаех дали да се радвам, или не.

— Седнете. Вземете цигара — продължи Хайъмс, посочвайки ми с жест стола. — Каква е основната идея в този сценарий? Рекс Голд се държи много тайнствено.

— Тя ще ви каже — посочих Керъл. — Все пак това беше нейна идея.

— Така ли? — Лицето на Хайъмс се проясни. — Вярно ли е, Керъл?

— Е, аз само предложих на Клайв да напише една сатира за мъжете, като използва заглавието си „Ангели в траур“.

Хайъмс отново насочи вниманието си върху мен.

— Това ли правите?

Кимнах.

— В общи линии.

— Е, не е лошо.

Той се обърна и погледна с надежда към Питър.

— Идеята е чудесна и ако Клайв направи сценарий подобен на „Раят ще трябва да почака“, ще бъде страхотно — каза Питър и сложи папката на писалището.

— Тогава защо Рекс Голд се нрави на интересен? — попита Хайъмс.

— Може би е дошло време и той да ти скрои някой номер — засмя се Керъл. — Може би знае, че ще стане нещо добро, и иска да те изненада.

Хайъмс поглади брадата си.

— Може и така да е.

Той размаха пръст към мен и каза:

— Виж какво, приятел. Искам да си наясно. Хората, които ще правят твоя филм, ще бъдем Питър и аз… а не Голд. Преди да покажеш предварителната си разработка на Голд, донеси я при мен да я видя. Ще ти помогна с каквото мога. Зная какво можем и какво не можем да направим. Голд не знае. И ако Голд не хареса някоя разработка, той я унищожава. Нека първо аз да видя твоята, за да я излекувам от недостатъци. Имаш добра идея, върху която да работиш. Не я проваляй и не слушай Голд. Разбра ли?

Кимнах:

— Разбрах.

Усетих, че мога да му имам доверие. Беше откровен и щом казваше, че ще помогне, щеше да го направи, без да очаква нещо в замяна.

На вратата се почука и след поканата на Хайъмс в стаята предпазливо се вмъкна слабичък дребен мъж във вехт костюм.

— Закъснях ли? — попита той, гледайки тревожно към Хайъмс.

— А, заповядай — каза Хайъмс и отиде при него. — Не, тъкмо навреме идваш. Това е Клайв Търстън. Търстън, запознай се с франк Имграм.

Не можех да повярвам, че този незначителен дребен човечец беше авторът на „Земята е забранена“ — книгата, за която се бореше всяка филмова компания и която, според мълвата, Голд беше купил накрая за 250 000 долара.

Станах на крака и протегнах ръка, след което казах, гледайки с интерес бледото му, чувствително лице:

— Радвам се да се запозная с вас, господин Имграм.

Имаше големи изпъкнали сини очи, голямо чело и оредяла коса с миши цвят.