Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Глори и Бъгси тръгнаха бавно след него. Фенър отвори вратата и погледна вътре. Нулън седеше зад бюото си и броеше голяма купчина пари. Когато видя Фенър, той веднага прибра парите в чекмеджето и лицето му стана на петна. Фенър влезе.

— Нямам намерение да те отвличам — каза му той. — Искам да обявим война.

Обърна се към Глори и Бъгси, които стояха вън и им каза:

— Вие двамата влезте и затворете вратата.

Нулън не мърдаше зад бюрото си. Когато се появи Глори, той разхлаби с ръка яката на ризата си. Тя не го и погледна. Отиде до един стол в далечния ъгъл на стаята и седна. Бъгси затвори вратата и се облегна на нея. Той също не погледна към Нулън. В стаята се възцари някакво напрежение.

Нулън успя да попита:

— Какво, по дяволите, значи това?

Фенър взе една от зелените пури в кутията на бюрото, откъсна края й със зъби и драсна клечка кибрит в нокътя на палеца си. Изчака дълго време, докато пурата се запали равномерно, след това хвърли клечката и седна на ръба на бюрото. Нулън каза:

— Прекаляваш, Рос. Казах ти, че твоята стока не ме интересува и това все още важи.

— Името му не е Рос — обади се Глори. — Казва се Фенър и е частен детектив с официално разрешително.

Фенър се обърна към нея и я погледна, но тя оправяше полата си с нацупено безразлично изражение на лицето.

Дъхът на Бъгси секна. Малките му червени очички се ококориха. Нулън, който тъкмо се пресягаше да си вземе цигара, замръзна. Ръката му увисна над кутията като чайка в полет, после се отдръпна назад. Той се облегна и сложи дланите си на плота отпред.

— Ако не беше такъв левак, досега щеше да си разбрал сто пъти — каза му Фенър.

Нулън нервно мърдаше с ръце.

— Махай се оттук — каза той с удебелен глас. — Частните ченгета за мен са отрова!

— Аз и ти имаме да свършим една работа — каза Фенър и го изгледа изпитателно. — Полицията няма нищо общо с това.

Нулън изкрещя вън от себе си:

— Махай се!

Без особено усилие, Фенър го удари отстрани по челюстта. Нулън залитна назад. Дебелите му бедра, натикани под бюрото, му спестиха падането. Фенър стана, направи няколко крачки и застана така, че да може да вижда и тримата.

Ръката на Бъгси търсеше нещо в задния джоб. По лицето му се беше изписала нерешителност, която го объркваше.

Фенър каза:

— Без номера. Ако направиш някоя глупост, ще ти откъсна ушите.

Бъгси извади ръката от джоба и я премести върху главата си. Започна трескаво да чеше квадратното си теме.

— Мисля да си вървя — каза той.

— Ако си умен, ще останеш — каза му Фенър с безразличие. — Карлос може и да се заинтересува какво си правил около частното ченге.

Бъгси леко позеленя.

— Не съм знаел, че си ченге — каза той намръщено.

Фенър изсумтя подигравателно.

— Обясни го на Карлос. Не ми го казвай на мен.

Бъгси се поколеба, после се отпусна съкрушено до стената.

Фенър погледна Нулън, който седеше отпуснат и разтриваше челюстта си. Цялото желание да се бие се беше изпарило от него.

— Добре — каза Фенър. — Сега може би ще можем да започнем. Ти и аз ще издухаме Карлос и шайката му от този град. Бъгси или може да остане с нас, или може да си върви. Все ми е едно какво ще направи. Ако се върне назад, ще трябва да обяснява доста неща. Ако остане, ще получава по петстотин долара на седмица докато свършим работа.

Очите на Бъгси светнаха.

— За тези пари оставам — каза той.

Фенър бръкна в портмонето си, извади няколко банкноти, сви ги на топка и му я хвърли.

— Ето ти малко, за да можеш да преживяваш — каза му той.

Нулън гледаше всичко това мълчаливо. Фенър се приближи и отново седна на бюрото.

— Не ти ли се ще да засвириш първа цигулка в този град? Ако работиш с мен, ще стане точно това.

— Как? — попита Нулън.

Гласът му беше пресипнал.

— Ще вземем твоите хора и заедно с Бъгси ще подпалим чергата на Карлос. Ще отмъкнем лодките му, ще провалим организацията му и ще го подгоним с пистолет.

Нулън поклати глава:

— Не, няма да стане. Фенър каза с безразличие:

— Още имаш жълто около устата, шефе. Да не би да се уплаши?

— Никога не съм работил с ченгета и никога няма да работя.

— Не ме разбра. Преди четири дни Карлос ме хвана и ме натика в дупката си край пристанището. Създаде ми доста неприятности, но успях да се измъкна. Всичко е на съвсем лична основа. Не смятам да намесвам полицията.

Нулън поклати глава:

— Аз не играя.

Фенър се засмя.

— О’кей, ще те накараме да играеш. Изправи се.

— Ти участваш ли? — попита той Бъгси.