Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

— Никак няма да му харесаш, като разбере, че съм тук.

Кърли вдигна рамене.

— Така е — последва още една прозявка. — В леглото има много място. Ще се притесниш ли, ако дойда да поспя?

Фенър се усмихна:

— Идвай.

Кърли се усмихна и излезе от стаята. Върна се след малко, облечена с розов вълнен пеньоар. Фенър отбеляза:

— Съвсем по домашному.

Тя се приближи и седна на далечния край на леглото.

— Да, но така ми е топло — каза тя. Изрита чехлите и си съблече пеньоара. — Няма да повярваш, но винаги ми е студено в леглото. — Отдолу беше по тънка вълнена пижама.

Той я изчака да легне до него и каза:

— Този костюм за спане изглежда малко неромантично, нали?

Тя положи русата си глава на възглавницата.

— И какво от това? — Премигна с клепачи. — Уморена съм. Да се грижиш за човек като теб е доста уморително.

— Сигурно е така — каза Фенър. — Поспи. Ако искаш мога да ти попея.

— Глупости! — каза Кърли сънливо и затвори очи.

Фенър остана неподвижен в тъмнината и се опита да мисли. Все още се чувстваше замаян и умът му блуждаеше. След малко заспа и той.

Събуди го дневната светлина. Отвори очи и се огледа. Разбра, че тялото вече не го боли и че главата му е бистра. Въпреки че се почувства леко вдървен, когато се размърда, беше съвсем добре.

Кърли бавно се изправи в леглото и замига с очи.

— Здрасти — каза тя. — Как се справяш?

Фенър й се ухили. Усмивката му беше изкривена, но в нея участваха и очите му.

— Ти беше добра с мен — попита той. — Защо го правиш, скъпа?

Тя се подпря на лакът.

— Не си блъскай мозъка с това. Веднага щом те видях, си помислих, че си свестен.

Тя затвори очи.

— За какво мислиш? — попита Фенър сънливо.

Кърли докосна нежно лицето му с ръка.

— Мисля си колко ужасно е да попаднеш на човек като теб, когато е твърде късно.

Фенър се отдръпна.

— Не трябва да гледаш на нещата по този начин — каза й той сериозно.

Тя изведнъж се засмя, но очите й бяха тъжни.

— Ще ти направя закуска. Бръснач и четка има в банята.

Когато се избръсна, закуската го чакаше на масата. Фенър отиде и седна.

— Страхотно! — каза й той, като гледаше храната.

Халатът, който намери в шкафа изглежда беше на Найтингейл. Достигаше едва до коленете му и го стягаше в раменете.

Кърли му се изкиска.

— Невероятна гледка си!

Фенър бързо приключи със закуската и се наложи Кърли да отиде и да му изпържи още малко яйца.

— Май доста бързо се възстановяваш — каза му тя.

Фенър кимна.

— Страхотен съм. Кажи ми, Найтингейл означава ли нещо за теб?

Тя му наля още кафе.

— Свикнала съм с него. Заедно сме от две години. Мил е и предполагам, че е луд по мен — тя вдигна рамене. — Знаеш как е. Не познавам никой по-добър и не виждам защо да не го направя щастлив.

Фенър кимна, облегна се и запали цигара.

— Тейлър какво означава за теб?

Лицето на Кърли замръзна.

— Вари го, печи го, ченгето си е ченге — каза тя горчиво и стана. — Няма да си изливам душата пред теб, ченге.

— Значи знаеш?

Кърли започна да събира чиниите.

— Всички знаят.

— Найтингейл?

— Разбира се.

— Но той ме отърва от онази каша.

— Дължи нещо на Гроти. — Кърли вдигна чиниите.

Фенър се замисли. Когато тя се върна, той й каза:

— Не бъди такава, скъпа. Ти и аз можем да отидем някъде.

Кърли се подпря на масата. Лицето й беше изопнато и подозрително.

— Никъде не можем да отидем заедно — каза тя. — Забрави го.

— Да. Добре, ще го забравя — отвърна Фенър.

Когато тя се затвори в банята, влезе Найтингейл. Той изгледа Фенър изпитателно.

— Благодаря, приятел — каза му Фенър. — Измъкна ме от голяма каша.

Найтингейл не помръдна.

— Сега, след като си се оправил, по-добре е да се чупиш. Този град е тесен за теб и Карлос.

— Можеш бас да хванеш, че е така — отговори Фенър.

— Какво общо имаш с Гроти, ченге? — попита Найтингейл. — Каква е цялата игра?

— Гроти няма нужда от Карлос. Иска Карлос да го няма, а аз работя за него.

Найтингейл пристъпи няколко крачки напред.

— Трябва да се махнеш от града бързо — каза му той. — Ако Карлос научи, че съм ти помогнал, какво си мислиш, че ще направи?

Фенър го изгледа с много напрегнат поглед.

— Тръгвам срещу Карлос — каза той. — И по-добре е да застанеш на страната на победителя.

— Да, вече съм застанал. Изчезвай сам от града или аз ще ти помогна. — Найтингейл говореше много тихо и сериозно.

Фенър знаеше, че е безполезно да говори с него.

— Добре, както искаш — каза му той. Найтингейл се поколеба за миг, после извади пистолет калибър .38 от джоба си и го сложи на масата.