Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

— Това ще ти помогне да се махнеш от града здрав и читав. Гроти направи много за мен. Но ако довечера си още тук, по-добре направо започвай да стреляш, когато ме видиш. Разбираш мисълта ми, нали?

Той излезе и внимателно затвори вратата след себе си. Фенър взе пистолета и го задържа в ръка.

— Да, да — каза той.

Кърли се върна от банята. Видя оръжието.

— Найтингейл ли е идвал?

Фенър кимна разсеяно.

— Лош ли беше?

— Горе-долу колкото тебе.

Кърли изсумтя.

— Готов ли си да тръгваш? Ще докарам колата. Мога да те закарам където кажеш.

— Добре — каза Фенър.

Замисли се. След това я погледна.

— Карлос ще бъде ликвидиран. Може би искаш да си поговорим за това?

Кърли присви устни.

— Глупости! — отговори тя. — Дрехите ти са в шкафа. Ще свършат работа, колкото да се прибереш до хотела. Ще докарам колата.

Тя тръгна към вратата.

Фенър се облече колкото се може по-бързо. С дрехите си имаше вид на преживял автомобилна злополука. Не го интересуваше. Отиде до вратата и излезе в коридора. Смяташе да пресрещне Кърли долу. Бавно премина площадката на стълбите. Разбра, че не е толкова добре, колкото му се струваше. Ходеше с усилие, но продължи напред. На стълбището спря. Кърли лежеше на площадката долу.

Фенър остана неподвижен. Вгледа се. След това бавно извади пистолета от задния си джоб и предпазливо слезе по стъпалата. Нямаше никой. Когато се приближи достатъчно, видя, че от гърба й стърчи дръжка на нож. Той се наведе и я обърна. Главата й падна назад, но тя още дишаше.

С огромно усилие я качи горе. Беше тежка и когато стигна до леглото, той вече трепереше. Бавно я положи да легне и грабна телефона. Номерът на Найтингейл беше записан в тефтерчето.

Набра, без да изпуска Кърли от поглед. Найтингейл каза троснато:

— Погребална агенция.

— Ела веднага тук — каза му Фенър. — Раниха Кърли. — Затвори и отиде до леглото.

Тя отвори очи. Когато видя Фенър, протегна едната си ръка към него.

— Така ми се пада — каза тя едва доловимо. — Щом помагам на ченге.

Фенър не смееше да извади ножа. Беше я оставил така, че да не лежи върху дръжката му.

— Стой спокойно. Повиках помощ — каза й той.

Кърли се размърда.

— Ще дойде много късно — каза тя, лицето й се изкриви и започна да плаче.

— Карлос ли беше? — попита Фенър.

Кърли не отговори. Брадичката й беше изцапана с кръв.

— Отговори ми — настоя той. — Не бъди глупава и не го оставяй да се измъкне. Така му даваш повод да си мисли, че си глупава.

— Беше един от кубинците му — каза Кърли. — Скочи ми преди да успея да изпищя.

Фенър видя, че тя силно пребледнява. Попита бързо:

— Защо Тейлър разнася снимката ти със себе си? Какъв ти е той?

Кърли прошепна едва чуто:

— Той ми е мъж.

Фенър видя, че тя бързо губи сили. Протегна ръка към гърба й и извади ножа. Тя отвори очи и извика от болка.

— Така ми е много по-добре.

Положи я на леглото.

— Ще ти се отплатя — каза той. — Карлос ще си получи заслуженото.

Тя изсумтя подигравателно.

— Добре, храбрецо. Подреди Карлос щом искаш, но от това аз нямам никаква полза. — Шепнеше.

Фенър си спомни, че беше видял бутилка скоч, отиде до бюфета и наля два пръста. Накара я да го изпие. Тя простена.

— Добре правиш. Ще ти се да ме държиш жива, докато не ти кажа всичко, което искаш да знаеш. — Говореше с горчивина.

Фенър улови ръцете й.

— Можеш да изясниш много неща. Тейлър с Карлос ли е?

Тя се поколеба и помръдна глава.

— Той е в играта — каза тя тихо. — Изцяло. Винаги е бил гаден и не му дължа нищо.

— С какво се занимава?

— Шеф е на работнически синдикат.

Тя затвори очи. След това каза:

— Не питай нищо повече, моля те. Страх ме е.

Фенър се почувства напълно безпомощен. Сега кожата й беше побеляла като восъчна хартия. Само едно червено мехурче на устните й показваше, че още е жива.

Някой се качваше със залитане по стълбите. Фенър изтича до вратата. Найтингейл влезе. Лицето му блестеше от пот. Той мина покрай Фенър и отиде до леглото. Беше закъснял. Кърли беше издъхнала миг преди той да дойде.

Фенър излезе от стаята и внимателно затвори вратата. Когато се отдалечаваше бързо по коридора, до ушите му достигна ниско виене. Беше Найтингейл.

Управителят на хотел „Хауърт“ веднага излезе иззад бюрото, щом видя Фенър.

— Какво значи всичко това? — избухна той с разтреперан от възмущение глас. — За какъв бардак вземате този хотел?

— Не ме питай мен — отговори Фенър и мина покрай него. — Щом е бардак къде са мадамите?