Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Не мислеше за смъртта. Мислеше само, че ще надхитри Карлос. Остана неподвижен в продължение на няколко секунди, после вдигна ръцете си и цялата му тежест увисна на колана. Токата се вряза във врата му.

„Ще стане“ — помисли си той тържествуващо. Кръвта започна да пулсира в главата му. Агоията на дробовете му едва не го накара да се подпре отново с ръце, но не го направи. Увисна на колана и пред очите му причерня. След това дръжката се откърти и той се строполи шумно върху дъските.

Лежеше замаян и вдишваше запъхтян горещия въздух. От врата му, където се беше впила токата, течеше кръв. Мъчителното чувство, че е победен беше много по-лошо от болката, разкъсваща тялото му.

Махна колана от врата си, легна по гръб и загледа мръсния таван. Кръвта го накара да се замисли. Беше толкова замаян, че изобщо не можеше да се съсредоточи, но знаеше, че ако е упорит, все ще стигне до някакво решение.

Остана да лежи още малко, после седна. В очите му пак припламна хитрото пламъче. Намери пипнешком колана и разгледа токата. На нея имаше остър шип. Знаеше, че някъде в ръцете му се намират главните артерии. Трябваше само да ги пробие с шипа и щеше да умре от загуба на кръв.

„Хубав начин да умреш — каза си той. — Сигурно съм обезумял, за да не се сетя по-рано.“

С мъка започна да търси артерията си. Когато реши, че я е намерил, заби шипа в кожата си.

Появи се кървава точица и той натисна по-силно. Артерията започна да пулсира и да се издува. После изведнъж шипа потъна и кръвта рукна. Беше толкова изтощен, че се отпусна на пода. Главата му се удари в стената и той загуби съзнание.

Някъде от светлата мъгла изплува тъмна фигура. Фенър се вгледа и се зачуди дали не е ангел. Не беше ангел, беше Кърли. Тя се наведе над него и му каза нещо, което не чу.

— Здрасти, скъпа! — промърмори той тихо.

Стаята започна да заема нормалния си вид, а светлата мъгла да се разсейва. Зад Кърли стоеше мъж с лице на козел. Слабо, сякаш беше много далеч, Фенър го чу да казва:

— Сега ще се оправи. Нека само да лежи. Ако има нужда, повикайте ме и ще дойда пак.

— Дайте ми малко вода — помоли Фенър и заспа.

Когато се събуди, се чувстваше по-добре. Камбаната в главата му беше спряла да бие и стаята беше неподвижна. Кърли седеше на един стол наблизо и клепачите й бяха натежали за сън.

— Дявол да го вземе — каза Фенър, но Кърли стана бързо и му оправи чаршафа.

— Не говори, рано е още. Ще се оправиш. Трябва да поспиш.

Фенър затвори очи и се опита да мисли. Безполезно. В леглото се чувстваше чудесно и болката си беше отишла. Отвори отново очи.

Кърли му донесе чаша вода.

— Не може ли да получа нещо по-силно? — попита той.

— Слушай, дебела главо, ти си болен. Мозъкът ти е размътен, така че вземай, каквото ти се дава!

След малко Фенър попита:

— Къде съм?

— В стаята ми на „Уайт стрийт“.

— Слушай, зарежи мистериите и ми кажи как попаднах тук, моля те.

— Късно е. Трябва да спиш — отвърна Кърли. — Ще ти кажа утре.

Фенър се подпря на лакти. Очакваше да се сгърчи, но не усети никаква болка. Чувстваше слабост, но само това.

— Спах достатъчно дълго — каза той. — Искам да знам сега.

— Добре, добре — отвърна Кърли. — Писнало ми е от смелчаци като теб.

Фенър не каза нищо. Отпусна се назад и зачака. Кърли сбърчи чело.

— Найтингейл беше побеснял заради теб. Какво си направил?

Фенър я погледна, после каза:

— Не помня.

Кърли изсумтя.

— Каза ми, че Пио те е цапнал и те е закарал в бърлогата си на пристанището. Аз поисках да знам, какво става с теб. Когато му мина, Найтингейл стана неспокоен. Сметна, че няма да е честно към Гроти, ако не се погрижи за теб. Не се наложи дълго да го убеждавам да тръгне да те търси. Донесе те тук в доста лошо състояние. Някой те е обработвал. Каза ми да повикам лекар и да се грижа за теб.

Фенър не вярваше.

— Малкото копеленце ме е измъкнало от дупката на Карлос? И Карлос не е казал нищо?

Кърли изпусна една прозявка.

— Нямаше ги там. Всички бяха в хотела.

— Аха — каза Фенър.

Замисли се малко, после продължи:

— Коя дата сме днес?

Тя му каза и той попита:

— Още ли е май? — Кърли кимна.

Той пресметна с мъка. Беше стоял настрана от Глори в продължение на четири дни. Струваше му се, че е било много повече. След това попита:

— Карлос още ли не е питал за мен?

— Непрекъснато пита, но още не е разбрал че си тук — Кърли отново се прозя. — Може би ще се досети по-късно. Той проверява всички възможности.

Фенър се размърда. Прокара леко пръсти през косата си. Черепът му беше много болезнен на пипане.