Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Управителят се затича, за да го настигне.

— Мистър Рос, настоявам! Не мога да търпя това положение!

Фенър спря.

— За какво си се разпискал?

— Хората ми се страхуват да се качат на трети етаж! Там седи някакъв бияч и не пуска никой да припари! Казах му, че ще повикам полицията, но той ми обясни, че вие сте го накарали да стои там. Какво значи всичко това?

— Приготви ми сметката — каза Фенър. — Заминавам си.

Той се качи бързо горе, като остави протестиращия управител сам. В коридора нямаше и следа от Бъгси, така че той ритна вратата и влезе в стаята.

Глори седеше на леглото, а недалеч от нея беше Бъгси. Играеха карти. Бъгси беше по бели долни гащи и с шапка на главата. По дебелия му гръб се стичаше пот.

Фенър застана неподвижно.

— Какво става тук? — попита той.

Глори хвърли картите си.

— Къде беше? — попита го тя. — Какво се е случило с теб?

Фенър влезе и затвори вратата. След това се обърна към Бъгси:

— Какво мислиш, че правиш? Стриптийз?

Вместо него, отговори Глори:

— Искаше да ми съблече нощницата на покер, но го бих.

Бъгси си грабна панталоните.

— Идваш тъкмо навреме — каза той трескаво. — Тази дама знае как да играе на карти.

На Фенър не му беше до смях. Каза:

— Излез веднага и намери закрита кола. След четвърт час я паркирай зад хотела.

Бъгси започна да се облича.

— Изглеждаш като че ли някой те е подмятал насам-натам — каза той.

— Не ми обръщай внимание — сряза го Фенър. — Бързай.

Бъгси излезе, като си надяваше сакото.

— Мислиш ли, че можеш да станеш? — попита Фенър.

Глори отхвърли чаршафа и стъпи на пода.

— Останах в леглото, защото горкият Бъгси се притесняваше — отговори тя. — Какво стана с теб?

Фенър си изрови нова риза и се преоблече.

— Не зяпай — сопна се той, — ами се обличай. Изчезваме от тази дупка веднага.

Тя започна да се облича.

— Не можеш ли да ми кажеш къде си бил? — попита тя.

Фенър бързо прибираше багажа си в пътната чанта.

— Едни биячи ме взеха да ме повозят. Току-що се отървах от тях.

— Къде ще отидем?

— Ще останем при Нулън — каза Фенър с безразличие.

— Без мен — каза Глори и поклати глава.

Фенър затвори чантата си и се изправи. Направи две крачки към нея и я улови за китката.

— Ще правиш каквото ти кажа.

— Няма да отида при Нулън.

— Щом съм казал, значи ще отидеш. Ако не искаш да ходиш, мога и да те занеса.

Отиде до телефона и позвъни за сметката си. Докато чакаше, обикаляше неспокойно из стаята. Глори седеше на леглото и го загледа смутено. Попита го:

— Какво си наумил?

Фенър я стрелна с поглед.

— Много неща. Тази паплач се захвана с мен и сега ще я довърша. Няма да престана, докато не разнищя тази мистерия и докато онзи боклук не се разпищи за помощ.

Пиколото донесе сметката и Фенър плати. След това взе чантата си в едната ръка и улови Глори за лакътя с другата.

— Да тръгваме — каза той и двамата слязоха долу.

Бъгси ги чакаше на волана на една голяма кола. Изглеждаше леко замаян, но не каза нищо. Фенър се качи зад Глори.

— Към Нулън. Бързо!

Бъгси се извъртя на седалката.

— Нулън? — попита той. — Защо Нулън? Слушай, не ти трябва да ходиш при него. Той е девета дупка на кавала.

Фенър се наведе напред.

— Казах Нулън — повтори той и го изгледа нетърпеливо. — Ако не ти харесва, можеш да слезеш. Ще карам аз.

Бъгси изгледа Фенър, после Глори. Тя каза:

— Карай, храбрецо, този тип не се шегува, когато иска заповедите му да се изпълняват.

— Е, добре — примири се Бъгси и подкара колата.

Глори се беше свила в ъгъла с нацупено лице. Фенър гледаше пътя напред над широките рамене на Бъгси. Мълчаха, докато не стигнаха до Нулън. Когато минаха по късата полукръгла алея, Глори се възпротиви:

— Не искам да влизам там.

Каза го без никаква надежда Фенър да се съгласи. Той отвори вратата и слезе от колата.

— Елате и двамата — каза той нетърпеливо.

Когато влязоха в празното фоайе на казиното, беше единадесет и тридесет. Завариха един кубинец по риза с къси ръкави лениво да бута по пода електрическа прахосмукачка. Когато тръгнаха към него, той вдигна глава и устата му леко увисна. Погледът му се прикова към Глори, а тя се намръщи.

— Тук ли е Нулън? — попита Фенър.

Кубинецът натисна копчето на прахосмукачката и почти нежно я положи на пода.

— Ще проверя — отговори той.

Фенър направи отрицателен знак с глава.

— Ти стой тук.

Пресече фоайето към кабинета на Нулън. Кубинецът извика слабо, но не помръдна от мястото си.