Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Бъгси кимна.

— Ще бъда под ръка — отговори той.

Фенър кимна на Глори:

— Хайде, скъпа. Аз, ти и Бъгси ще се погрижим този боклук да се съгласи да се бие.

Глори стана:

— И аз не искам да играя.

Фенър й показа зъбите си:

— Какъв срам! — Той отиде до нея и я улови за ръката. — Но ти не си Нулън. Ти правиш каквото ти се каже.

— Остави я на мира — обади се Нулън.

Фенър не му обърна внимание.

— Да тръгваме — каза той и излязоха навън.

Глори вървеше вдървено край него. На улицата Фенър се спря.

— Ще отидем у вас — каза той на Глори.

Тя поклати глава.

— Казах ти, че няма „у нас“.

Фенър се усмихна.

— Ще отидем там, където си държиш дрехите. Тази вечерна рокля изглежда някак неподходяща през деня.

Глори се поколеба, после каза:

— Слушай, наистина не искам да се забърквам с Карлос. Би ли ме оставил да си отида?

Фенър я бутна в колата.

— Късно е, скъпа — каза той грубо. — Не мога да допусна някой да те застреля, щом му се прииска. Ще трябва да останеш при мен за известно време.

Тя въздъхна.

— Добре. Имам една къщичка недалеч от „Спондж Пиър“.

Фенър кимна на Бъгси.

— „Спондж Пиър“, бързо!

Бъгси се качи в колата и Фенър го последва. Седна близо до Глори, стиснал чантата си права между коленете.

— Съвсем скоро в това градче ще стане много забавно — каза той. — Може и да стигна донякъде, може и да не стигна, но каквото и да се случи, Карлос ще изгърми първи.

— Доста го мразиш, нали? — попита Глори.

Фенър погледна напред. Очите му бяха много студени.

— Можеш да се обзаложиш — каза той троснато.

На около половин миля след „Спондж Пиър“, в един гъстак от палми, беше скрита малка къща. Бъгси прекара колата през градината отпред и спря пред вратата. Широка веранда, засенчена със зелени навеси, заобикаляше къщата отвсякъде. На прозорците имаше зелени дървени кепенци.

Фенър слезе от колата и Глори го последва. Тя каза на Бъгси:

— Гаражът е отзад.

— Имаш ли кола? — попита я Фенър.

— Да. Нещо против ли имаш?

Фенър погледна Бъгси.

— Върни наетата кола. Ще използваме тази, на пиленцето. Не можем да си позволим да разхищаваме средства.

— Разбира се. Мен няма нужда да ме питате — каза Глори.

— Има ли прислуга тук? — попита Фенър като оглеждаше къщата.

— Една жена се грижи за домакинството.

— Това е добре. Бъгси ще може да й помага. — Фенър отново се обърна към Бъгси: — Закарай колата там, откъдето си я взел, и се върни тук. Мис Лидлър ще каже на прислужничката, че ще дойдеш по-късно. И им помагай, докато не ти кажа, че ми трябваш на мен. Ясно ли е?

— Ти плащаш сметката — каза Бъгси и подкара.

Фенър последва Глори в къщата. Беше хубава. Отнякъде изникна дребна мексиканка и Глори й махна с ръка.

— Това е мистър Фенър. Ще остане известно време. Би ли направила нещо за обяд?

Жената му хвърли бърз поглед. Подигравката в очите й не му хареса особено и тя си отиде.

Глори отвори една врата вляво на вестибюла.

— Влез там и си почини. Искам да се преоблека.

— Разбира се — каза Фенър и влезе в стаята.

Беше уютно — възглавници, канапета, още възглавници. Отвореният френски прозорец водеше към верандата и вътре цареше полумрак.

Мексиканката започна да сервира обяда на верандата. Фенър седеше на едно от канапетата вътре и пушеше.

— Когато свършиш — каза й той, — можеш да ми донесеш нещо за пиене.

Тя не му обърна внимание и той не си направи повече труд да разговаря с нея. Остана мълчалив.

След малко дойде Глори. Беше с бяла копринена рокля, дълга до глезените, и бели кожени сандали. Златисточервеникавата си коса беше прибрала на тила с червена панделка. Устните й бяха много червени, а очите й светеха.

— Харесвам ли ти? — попита тя и бавно се завъртя.

— Аха — отвърна той и стана. — Бива си те.

Тя му се нацупи и отиде да налее нещо за пиене.

Леденостудените коктейли сякаш хапеха. Когато седнаха да обядват, Фенър се чувстваше отлично. Приключиха с храненето без да говорят много. Усещаше очите й. Непрекъснато го гледаше, но когато той насочеше поглед към нея, тя бързо се обръщаше встрани. Разговаряха за къщата, за мексиканката и за други неща, които нямаха никакво значение. След като жената разчисти масата, Фенър се изтегна на канапето. Глори неспокойно сновеше насам-натам. Фенър я следеше с поглед, защото беше красива за гледане. Неочаквано, тя каза:

— Престани да стоиш там, без да правиш нищо!

— Какво искаш да правя?

Тя отиде до прозореца и погледна навън. Фенър я гледаше с интерес.