Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Гранатата падна точно пред двете скали, които подслоняваха Блек.

Китсън затвори очи.

Силна експлозия разтърси планината. Китсън дочу търкаляне на камъни и свистене на парчета кремък във всички посоки.

Той отстъпи без повече да гледа под себе си и стисна Джини в своите прегръдки.

Цялата тръпнеща, тя се залови за него и те останаха така, тясно притиснати.

— Тук има само един! Къде са другите? Къде е жената? — извика внезапно някой.

— Те няма да ни намерят — увери Китсън, прекарвайки ръката си през бакърените коси на Джини. — Никога няма да помислят да ни търсят тук.

В същия момент той чу шумът на един самолет.

Даде си внезапно сметка, че отгоре те трябваше да са така видими, както две мухи в чиния с мляко.

Размениха по един поглед. Джини се гушеше в него, правейки се толкова малка, колкото бе възможно.

Замръзнал от страх, Китсън гледаше как самолетът се приближава.

С мощно ръмжене на мотора той изплува от заслепяващото слънце. Прелетя над тях и Китсън, вдигайки очи, забеляза пилота, който ги наблюдаваше.

Крилата на самолета се заклатиха, като че ли пилотът искаше Китсън да разбере, че ги е видял. После самолетът зави и Китсън можа да види как пилотът вика в своя микрофон, за да каже на колегите си на пътя какво е видял.

— Слушай ме, Джини — каза Китсън, хващайки младото момиче за брадичката и гледайки я в ужасените очи. — И аз, като Блек, не искам да свърша на електрическия стол. Ти можеш да се измъкнеш. Най-лошото, което може да ти се случи, е да те осъдят на десет години. Ти си едно хлапе. Съдът ще бъде снизходителен. Десет години минават бързо. Можеш да започнеш живота си, когато излезеш от затвора. Остани тук и се остави да те арестуват.

— А ти? — запита Джини, стискайки ръката му с пръстите си.

Китсън се усмихна криво:

— Аз ще направя големия скок. Това е най-бързият начин да се измъкна. Предпочитам това пред килията на осъден на смърт.

Джини изпусна дълга въздишка.

— Няма да те напусна. Алекс. Не се страхувам от смъртта, но се страхувам да остана десет години в затвора. Зная, че няма да го понеса. Няма да те напусна.

Изведнъж един глас започна да бучи във високоговорител.

— Хей! Вие горе! Двамата! Предайте се! Знаем къде сте! Не правете глупости и слезте!

— Чакай ги тук, Джини! — замоли Китсън.

— Не! Аз говоря сериозно.

Китсън се наведе над нея. Притисна я силно в своята прегръдка.

— Спомняш ли си какво казваше Франк: светът ще бъде за нас. Той, може би, имаше право, само че не се отнася за този свят, а за един друг. Да отидем да видим!

Взе я за ръката и станаха заедно.

Погледите им стигнаха до пътя, където полицаи и войници се бяха разгънали във верига, готови да се прикрият. Техните пушки бяха насочени към двата силуета, които се издигаха на върха на каменния пилон.

— Ето! — извика Китсън, чийто глас достигаше слабо до ушите на преследвачите. — Пристигаме!

Той изгледа Джини.

— Готова ли си?

Тя му стисна силно ръката.

— Опитай се да не ме изпускаш, Алекс! — замоли тя. — Да! Аз те следвам…

Дебнещите войници видяха как те прекрачват ръба на скалистата платформа и падат към тях, въртейки се, в бездната.

© 1959 Джеймс Хадли Чейс

© 1992 Иван Петков, превод от английски

James Hadley Chase

The World In My Pocket, 1959

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007

Публикация:

Джеймс X. Чейс. СВЕТЪТ Е В МОЯ ДЖОБ

роман

Първо издание

Превод — Иван Петков

Редакция — Николай Станев

Предпечатна обработка — ComSy’54

Художник — Бр. Брайков

Оформление — Л. Братованов

Формат: 32/84/108; печатни коли 12; издателски коли 12,44

ISВN 954-8201-02-х

Издава — Астра-ВЗ, 1992

Печат — ДФ „София Принт“

James Hadley Chase. THE WORLD IN MY POCKET

Dawid Hidman Ltd.

c/o Prava i prevodi, Beograd

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4628]

Последна редакция: 2007-12-29 16:14:56