Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Изненадан от този тъй примирителен глас, Китсън се поколеба.

— Както искаш, — каза той — но няма да успееш. Можеш да опитваш десет години, но няма да успееш да пробиеш тези ламарини.

— Трябва да се види.

Блек хвърли едно око към Джини. Тя все още го гледаше, но вниманието й започваше да отслабва.

— Приказваш много, момчето ми. Ела да ми помогнеш!

Китсън мина пред Блек, за да стигне до караваната. Блек извади внезапно пистолета си и го насочи към него.

— Пусни си пистолета — изрева на Джини — или ще пробия кожата на твоя жиголо!

Джини се подчини и оръжието й падна в тревата.

Заплашвайки и двамата, Блек отстъпи няколко крачки.

— Иди до него! — измърмори той.

Джини се приближи до Китсън.

Блек направи полукръг около тях, вдигна пистолета на Джини и го хвърли в сака си.

— А сега слушайте ме добре и двамата! Ние ще отворим вратата на фургона. Не мислете, че няма да достигна целта си. Няма да мръднем оттук, преди да отворим фургона и да вземем мангизите. Това, може би, не ви интересува, но аз държа на тях и ще ги имам. — Той задвижи пистолета си в посока на Китсън. — Качи се горе и донеси бутилките с ацетилен!

Китсън повдигна рамене и се отправи към караваната, следван от Блек.

— Не мога сам — обяви той. — Джипо ми беше помагал да ги подредим. Зная, че тежат много. Ще направиш по-добре да дойдеш и да държиш за единия край.

Хилейки се, Блек сложи оръжието си в калъфа.

— Не прави истории, глупако! Ще съжаляваш.

Китсън вдигна ръка и с едно силно разтърсване освободи бутилката от опората й. Блек вдигна единия край и го постави на рамото си. Бавно двамата мъже излязоха заднешом от караваната. Китсън внезапно пусна бутилката със сгъстен газ, която се затъркаля по земята. Силата на удара бе причината Блек да загуби равновесие.

Китсън подскочи, неговият юмрук удари силно Блек по шията и той рухна.

Ругаейки, Блек се засили да извади пистолета си, но Китсън го смаза със своите осемдесет килограма от кости и мускули.

В продължение на няколко мига те се бориха като бесни, но Блек с един удар на коляното си в гърдите на Китсън успя да се освободи от него. Измъкна пистолета си точно в мига, когато Китсън го нападаше отново.

Последният сграбчи китката му, нанасяйки му един ляв в лицето. Блек изпусна оръжието си, пъшкайки.

Китсън се вдигна с един скок и насочи пистолета към Блек, без да му остави време да се осъзнае.

Блек поиска да стане. Имаше една драскотина под окото и кръвта течеше по лицето му Устните му бяха присвити в жестока гримаса.

— Ти ще ми платиш за това! — извика той яростно.

— Много късно. Ти не си повече в надбягването — възрази Китсън запъхтяно.

Внезапно се чу бръмченето на самолетен мотор, придружено със свистене на въздух. Малък самолет за военни тренировки минаваше над главите им. Струята накара тревата да се слегне, докато самолетът наклоняваше крило за завиване, за да премине долината.

Блек се надигна, клатушкайки се, с очи, впити в самолета.

— Те са ни видели — каза той задавено — Не може другояче. Ще дойдат тук и ние ще паднем в ръцете им.

Неподвижни, тримата видяха как самолетът описа голям кръг и се насочи право към тях.

— Скрийте се! — изрева Блек, хвърляйки се като луд към гората.

Другите двама го последваха, но самолетът беше вече над тях. Той мина ръмжейки на по-малко от тридесет метра над главите им. Бегълците забелязаха две глави, които се подаваха извън стъклата, за да ги видят по-добре, след което самолетът зави и изчезна.

Джини и Китсън размениха по един ужасен поглед.

— Скрийте се глупаци! — изкряска Блек — Не стойте там!

— Те ни видяха — каза Китсън, без да го слуша — Те ще дойдат, Джини!

— Да Аз ти бях казала че те накрая ще ни заловят!

Китсън се засили към пътя, пресече го и се сгуши в тревата, загледан в дългата ивица, която виждаше ясно да слиза, чупейки се до дъното на долината По-долу, на около дузина километра, той забеляза три коли които се приближаваха бързо, вдигайки облак от прах.

Неговото сърце подскочи в гърдите. Ужасен, той изтича до Джини.

— Ето ги!

— Ти видя ли ги! — запита Блек излизайки от гората с ругатня на уста.

— Да Със скоростта с която се движат, ще бъдат тук след десетина минути.

— Остава ни още един шанс — каза Блек с треперещ глас — Иди докарай буика! Ако успеем да стигнем върха, ще можем да се измъкнем.

— Пътят свършва на два километра от тук — възрази Китсън. — Да опитаме да се изкачим пеш.