Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Когато почти бяха достигнали платформата от скали, тя спря внезапно, с единия крак върху корена на едно дърво, захваната за една остра скала и остана залепена към преградата със затворени очи.

— Продължи сам, Алекс! — задъха се тя — Не мога да отида по-далеч. Остави ме тук! Не мога повече…

Китсън погледна над себе си. Те бяха само на няколко метра от платформата.

Наведе очи към Джини и забелязвайки пропастта и долината в дъното, почувствува виене на свят. Затвори очи, залавяйки се за едно дръвче. Потта обливаше лицето му.

Джини повдигна своя поглед към него и го видя закрепен за преградата, точно над нея. Тя помисли, че той ще падне.

— Алекс!

— Няма нищо — каза той на един дъх. — Зави ми се свят. Ще ми ще мине. Не се обръщай! Дръж се за минута!

Те останаха там, подобно на две мухи, залепени на стъкло, после Китсън рискува да помръдне с хиляди предпазни мерки. Намери една по-добра опорна точка за крака си и се наведе към Джини.

— Подай си ръката! — заповяда той. — Не се страхувай. Няма да те изпусна.

— Не, Алекс! Няма да успееш да ме вдигнеш горе. Ще падна.

— Дай ми ръката си!

— Ох! Алекс! Страх ме е! Ще се пусна. Не мога повече…

Той я сграбчи за ръката, точно когато тя се пускаше и нейният приглушен вик бе отнесен от Вятъра.

Тя се люлееше, увиснала на ръката на Китсън. Полата й се надуваше и нейните дълги тънки крака се размахваха над пропастта.

Китсън се залови за дръвчето, дърпайки я с ръката си.

— Направи едно усилие! — извика той задъхано. — Ще те дръпна до преградата. Опитай се да намериш опорна точка и аз ще те изтегля!

Той я приближи до преградата, докато тя движеше отчаяно краката си в търсене на опора. Успя накрая да се подпре и Китсън почувства как му олеква на ръката.

Поддържайки я, той хвърли един поглед към нея.

— Ще стане — каза той. — Остави ме да отдъхна. Останаха неподвижни една безкрайна минута.

— Хайде! — каза той накрая.

И я задърпа като сак към себе си.

Тя задраска скалистата преграда, залюля се над платформата и се свлече до него.

В същия миг те чуха една оглушителна детонация, ехото на която се отрази далеко В планината.

Джини се сгърчи, стискайки по-силно ръката на Китсън.

Звукът идваше отдясно, много по-ниско.

Китсън се наведе внимателно, за да изследва пътя, който се простираше надолу. Виждаше ясно и даже забеляза буика, заобиколен от три полицейски коли.

От другата страна на срутванията десет войника и трима полицаи напредваха предпазливо по пътя.

Петдесет метра по-високо, прикрит близо до пътя зад две малки скали, откъдето стърчеше дулото на неговата автоматична пушка, Блек бе легнал в засада.

Петдесет метра над Блек един джип, който той не можеше да забележи, слизаше бавно, обкръжен от трима войника.

Китсън разбра, че джипът трябваше да дойде от другата страна на клисурата и Блек се намираше в клопка.

Поздрави се, че беше започнал изкачването, вместо да го последва.

Близо до следващата отсечка един войник лежеше с лице към земята, като главата му бе потънала в кръв.

Войниците, които се качваха по пътя, се спряха на завоя, за да останат вън от обсега на стрелба на Блек. Те се намираха само на петдесет метра от него.

Един малък и елегантен рус комендант напредна предпазливо в отсечката и, забелязвайки трупа на войника, набързо се върна назад.

— Излез от там! — извика той. — Видяхме те. Ръцете горе! Ти си заловен!

Китсън видя как Блек се притисна към земята.

Джини се приближи до него, за да вижда по-добре.

Въпреки шестдесетте метра, които ги разделяха, войниците им се струваха необикновено близко.

— Ще се решиш ли или да дойдем? — отново извика комендантът.

— Аз ви чакам, банда негодяи! — изрева Блек яростно с глас, в който се забелязваше ужас. — Елате, де!

Комендантът каза нещо на един от полицаите, който се съгласи и се отправи към един от войниците, с когото разговаря няколко секунди. Войникът подаде своята пушка на един от другарите си, после, вадейки малък предмет от чантичката си, се насочи бавно към двете скали.

С туптящо сърце Китсън наблюдаваше сцената.

Стигнал при завоя, войникът се спря.

— Това е последният ти шанс! — изрева комендантът. — Излез от там!

Блек отговори с една ругатня.

Войникът хвърли с всички сили малкия предмет, който се завъртя бързо във въздуха, падайки към Блек.

Джини скри лицето си в рамото на Китсън. Той насмалко щеше да извика, за да предупреди Блек, но се сдържа, знаейки добре, че това ще издаде тяхното скривалище.