Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Падайки, Блек има време да стовари юмрука си върху черепа на Китсън. Те паднаха един върху друг. Китсън се опита да сграбчи Блек за гърлото, но той го удари в слепоочието и избяга от обсега му, въртейки се около себе си.

Виждайки Блек да става, Китсън се помъчи да стори същото, но закъсня с една секунда да вдигне ръката си и получи юмрука на Блек точно в едната си скула. Залитна напред, залавяйки се за ръцете на Блек, за да го неутрализира, докато се мъчеше да си възвърне силите.

Бореха се така доста дълго. Блек се опитваше да накара Китсън да го пусне, докато той от своя страна се залавяше упорито за него.

Блек успя накрая да се освободи и замахна отляво на Китсън. Последният успя да финтира, отвръщайки с един десен в ребрата. Лицето на Блек се сгърчи от болка.

Окуражен, Китсън удари Блек по главата с две последователни крошета.

Мърморейки и запъхтявайки се, Блек отстъпи. Китсън му нанесе едно кроше отляво. Блек се препъна, вдигайки ръка и Китсън се възползува, за да стовари десницата си в стомаха му.

С пресечен дъх, Блек отстъпи, клатушкайки се.

Обзет от убийствена ярост, Китсън се втурна безстрашно към него. Нанасяйки прав удар секунда по-късно разбра, че Блек ще го посрещне с лош десен.

Почувствува силен удар в челюстта и в главата му избухна истински бенгалски огън. В момента на падането си каза, че токущо се е запознал с прочутия пунш на Блек. Бе вече много късно, уви за да се предпази. Стовари се с лице към земята и острите камъни му раздраха лицето. С ръмжене от болка, той се преобърна по гръб и почувствува топлите лъчи на слънцето да галят неговото набраздено лице.

Остана няколко мига проснат, в полусъзнание, после с усилие се надигна.

Блек, надвесен над Джипо, го гледаше втренчено.

Китсън разтърси глава и стана някак си на крака.

С несигурна крачка и сгърчено лице се приближи до Блек, който се полуобърна.

— Токущо пукна — каза с безразличен и леден глас. — Прекара ни мръсникът!

Китсън приклекна до Джипо и взе студената му и влажна ръка между своите.

Устата му беше отворена, а неговите малки черни очи бяха втренчени в синьото небе. Джипо изглеждаше така, сякаш накрая е намерил покой.

„Сега, когато Джипо е мъртъв, можем да се откажем от мисълта да отворим фургона“, си казваше Китсън, забравяйки болката, която го пронизваше от едната до другата му страна „Хубав капан е този един милион долара! Ще бъдем като крале. Пука ми! Един път може да се каже, че и Морган се е излъгал в голямата цена!“

— Остави го там! — каза Блек — Той е свършен Нищо не може да се направи.

Китсън не отговори Все още гледайки Джипо, той продължаваше да държи ръката му Блек повдигна рамене и започна да се изкачва към мястото, където бяха скрили фургона.

Двама мъже напредваха по пътя, обикалящ езерото и се отправиха към мястото, където Фред Брадфорд се беше настанил, за да чете вестника си.

Токущо бе привършил сутрешната си закуска, след като изпрати жена си и сина си на брега на езерото и си почиваше спокойно, преди да отиде да се присъедини към тях.

Той изгледа двамата, които се приближаваха към него, питайки се кои могат да бъдат.

Единият от тях носеше униформа на комендант от пехотата, другият — комплект от евтина конфекция и шапка от кече, съвсем смачкана и килната назад.

Комендантът беше нисък и рус Неговото лице, мършаво и обгоряло, се украсяваше от мустаци военен тип. Погледът на сините му очи бе прям и твърд.

Неговият спътник бе едър и силен. Имаше обгорено лице с едри черти. Брадфорд отгатна незабавно, че това е цивилно ченге.

— Вие ли сте господин Брадфорд? — запита комендантът който се беше спрял срещу него.

— Да. — отговори Брадфорд, ставайки — Желаете ли нещо?

— Наистина ли сте Фред Брадфорд-младши? — прецизира комендантът.

Брадфорд изненадано го изглед.

— А! Не! Това е моят син.

Сгъна с безпокойство вестника си и го постави до себе си на седалката.

— Какво искате от него? — запита той.

— Аз съм комендант Делейни от Военната сигурност — обясни комендантът. — А това е лейтенант Купър от полицията — прибави, посочвайки с пръст придружаващия го.

Брадфорд ги изгледа подред с известно притеснение.

— Приятно ми е! — каза — Вие искате да видите моя син? — промълви той след кратко мълчание.

— Къде е той — осведоми се Купър.

— На брега на езерото с майка си — отговори Брадфорд — За какво се отнася?

— Искаме да му кажем нещо, господин Брадфорд — отвърна Делейни. — Нищо страшно, успокойте се!