Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Чувайки гласа на Блек, Джипо изтръпна, но само се притисна силно към песъчливата почва и зачака събитията, задържайки дъха си.

— Ще го измъкнем, мръсника! — извика Блек, обръщайки се към Китсън. — Мини оттам, аз тръгвам оттук.

Приближи се до храсталаците и си направи път. Бе преминал само десет метра, когато спря, разбирайки внезапно, че му трябват часове непрекъснато търсене, за да претърси навсякъде. Ако не попадне случайно на Джипо, вероятно нямаше да го намери никога.

Навлизайки в храсталаците Китсън също разбра безполезността на тяхното начинание и се спря.

Те погледнаха просторната повърхност, зелена от вплетени храсталаци.

— Джипо! — изрева Блек с глас, треперещ от яд. — Това е последният ти шанс! Ако не излезеш от тук, ще ти хвърлим един такъв бой, че ще си спомняш през целия си живот! Излез оттам!

Забелязвайки яда и отчаянието, които издаваше гласът на Блек, Джипо не помръдна. Разбираше, че ако издържи и остане скрит където бе, имаше голяма възможност да се изплъзне.

Блек започна да напредва, но без голяма надежда.

Джипо го чу да си проправя път сред гъстите храсталаци в противоположна посока. По пукането на клонките си даваше сметка, че Китсън също се отдалечава. Застина неподвижно и биенето на сърцето му скоро придоби нормален ритъм.

След няколко минути шумът от крачките на Китсън и Блек се отдалечи и Джипо разбра, че сега можеше да избяга без много рискове. Може би, те имаха намерение да претърсят цялата повърхност на тези храсталаци и в този случай бе по-разумно да се премести.

Много предпазливо започна да пълзи по песъчливата почва и да заобикаля късите стволове, покрити с клони, като внимаваше да не разклаща свода от храсти, който го прикриваше.

Беше преминал около тридесет метра и започваше да вярва, че се е измъкнал, когато внезапно забеляза една змия.

Токущо бе протегнал дясната си ръка и се бе подпрял на пръстите си, за да се премести напред, когато я видя точно пред себе си, навита на кълбо, с плоска глава във форма на ромб.

Тя беше само на няколко сантиметра от ръката му.

От ужас, дишането на Джипо стана свирещо и той се спря, като замръзна на място. Кръвта му се вледени и неговото сърце започна да бие с такава сила, че той-помисли, че се задушава.

Змията не помръдна, той също. Изминаха много секунди. С учестено дишане и стиснати зъби, Джипо се опита да дръпне бързо ръката си. В същия миг змията се изопна като пружина.

Джипо почувствува остра болка да пронизва дланта му. С вик на ужас, в който нямаше нищо човешко, той се втурна като луд през храстите.

Блек и Китсън бяха достигнали края на храсталаците и се готвеха да се връщат.

Ревът на Джипо ги закова на място.

Видяха го да тича към тях, порейки въздуха с ръцете си и надавайки ужасени викове.

— Той напълно е откачил! — извика Блек.

И сред шум на счупени клонки се засили към Джипо, следван отблизо от Китсън.

Обхванат от паника Джипо бе излязъл от храстите.

Стигнал до ръба на стръмния склон, той загуби равновесие и започна да пада, въртейки се около себе си, без да може да спре, в средата на облак от прах и лавина от камъни…

Китсън изпревари Блек и стигна пръв до Джипо.

Намери го проснат по гръб, притиснат до една скала.

— Джипо! — запъхтя се той, приклекнал до него. — Не се страхувай. Няма да го оставя да те докосне! Какво ти е?

Видът на оловносивото лице на Джипо и неговите очи, наподобяващи две дупки в сивкав чаршаф, го шокираха.

— Змията! — промълви мъчително Джипо.

Препъвайки се, Блек ги настигна запъхтян.

— Мръсник! — измърмори той — Ще ми платиш за това!

Искаше да го ритне, но Китсън го възпря.

— Чакай! — изкрещя той. — Не виждаш ли в какво състояние е?

— Змията… — изхълца Джипо, опитвайки се да повдигне парализираната си ръка, за да я покаже на Китсън.

Той се наведе напред и видя ръката на Джипо, червена и вече подута. Докосна набъбналата плът. Викът на болка от страна на Джипо ужаси Китсън.

— Какво е станало? — запита той, клякайки до Джипо.

— Змията… — Промълви Джипо. — Ръката ми беше точно пред нея.

Тогава Китсън забеляза следи от две убождания в подпухналата плът.

— Спокойно, приятелю — каза той. — Ще те оправя. Не се страхувай!

— Заведи ме в болница — изпъшка Джипо. — Не искам да умра като брат ми…

Китсън взе носната си кърпа, усука я и я пристегна около китката на Джипо.

— Той е ухапан от змия? — извика Блек, сграбчвайки Китсън за рамото. — Но как сега ще отвори фургона?