Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Точно в този миг Фред Брадфорд-младши се изкачваше по пътеката без да бърза, свирукайки си силно. Забелязвайки двамата непознати, той намали крачката си, докато лицето му приемаше недоверчиво изражение.

— Ето го — каза Брадфорд. Обърна се към сина си за да го повика. — Ела за малко тук, синко! Къде е майка ти?

— Разхожда се на брега на езерото — отговори хлапето с тон в който се забелязваше презрение.

— Ти наистина ли си Фред Брадфорд-син? — запита Делейни.

— Точно така — отговори детето, вдигайки очи към тях.

— Ти ли написа това писмо? — продължи Делейни, вадейки един плик от джоба си и измъквайки лист хартия от него.

Брадфорд веднага разпозна едрия и несръчен почерк на сина си.

— Да. — отговори детето.

То приклекна свали смачканата си сламена шапка и започна да я пълни с трева.

— Моят син ви е писал? — запита смаян Брадфорд.

— Писал е до Префектурата на полицията. Претендира, че знае къде се намира фургонът, който изчезна!

С отворена уста Брадфорд разгледа сина си.

— Ти да не си болен? Знаеш много добре че нямаш и най-малкото понятие за мястото, където се намира фургонът.

Детето изгледа баща си с презрение, продължавайки да пълни шапката си с трева. Когато свърши, наведе се напред и пъхна главата си в нея, като дръпна силно периферията й.

— Няма начин да стане другояче — обясни то. — Иначе тревата пада. Така се освежава главата. Това го измислих аз.

Делейни и Купър размениха по един поглед.

— Кажи ми къде е фургонът, мое дете? — запита меко Делейни.

Детето седна по турски. Повдигна шапката си и я намести по-солидно върху главата си.

— Зная къде е той — заяви с тържествен тон.

— Добре, ясно — каза Делейни, който с мъка преодоляваше нетърпението си. — Къде е тогава?

— А моята награда? — се осведоми хлапето, като вдигна внезапно глава, за да изгледа коменданта.

— Виж, моето момче — намеси се Брадфорд, който изглеждаше измъчен — ясно е, че не знаеш мястото, където се намира фургонът. Ще си навлечеш неприятности, ако губиш времето на господата.

— Зная много добре къде е той, — потвърди малкият спокойно — но няма да кажа, преди да съм получил наградата.

— Хайде, малкия, не си играй с нас! — извика Делейни с по-малко любезен тон. — Ако знаеш нещо, кажи го! Баща ти има право! Можеш да си навлечеш сериозни неприятности, ако ни караш да си губим времето.

— Той е скрит в една каравана — подхвърли малкият.

— Вижте, — каза Брадфорд — ние вече сме говорили за това стотици пъти. Ти знаеш толкова добре, както и аз…

— Една минута, господин Брадфорд — прекъсна го Делейни. — Ако желаете, аз ще го разпитам. — Той се обърна към детето. — Какво те кара да вярваш, че фургонът е скрит в една каравана, моето момче?

— Видях го — отвърна детето. — Те са поставили две големи метални греди под пода на караваната, за да не падне фургонът.

— Кои са „те“?

— Типовете, които са го откраднали!

Делейни и Купър се изгледаха. Делейни изглеждаше достатъчно заинтригуван.

— Ти действително ли видя фургона?

Детето поклати утвърдително глава, после свивайки вежди, свали шапката си.

— Това наистина държи хладно, — каза сериозно — но тревата бързо се затопля. — То изпразни шапката си. — Трябва да се сменя постоянно тревата, за да може това да служи за нещо.

И то повтори полезната операция.

— Ти къде видя фургона? — повтори Делейни сухо.

Детето продължаваше да скубе трева, за да си напълни шапката.

— Чуваш ли какво те питам? — запита грубо Делейни.

— Какво? — попита детето, което прекъсна своята работа, за да вдигне носа си към Делейни.

— Татко каза, че полицията няма да иска да ми даде наградата — забеляза то — Той каза, че сигурно ще иска да я запази за себе си.

Брадфорд изглеждаше много притеснен.

— Никога не съм ти казвал това — протестира той живо. — Не те ли е срам да лъжеш?

Детето изгледа баща си и подсвирна продължително, издавайки звук, подобен на разпарящо се платно.

— И таз добра! — извика то. — Ти даже ми каза, че ако разкажа, че фургонът е скрит в една каравана, полицията ще си въобрази, че ти си този, който го е откраднал. Каза ми също, че всички ченгета са били гангстери.

— Добре, добре — промърмори Купър. — Не ни пука какво е казал баща ти. Къде е фургонът?

Лекичко, с безкрайни предпазни мерки, детето се наведе над шапката и потопи главата си, нахлупвайки своя шедьовър до уши.

— Няма да ви кажа преди да съм си получил наградата — обяви то, изправяйки се.