Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Изгледа полицейския лейтенант право в очите.

— А! Така ли си мислиш? Е, добре, ще видим! — измърмори Купър, чието изражение се втвърди. — Вие и двамата ще дойдете с нас, ако ни карате да си губим времето…

— Остави на мен! — каза миролюбиво Делейни.

Приклекна до детето.

— Слушай ме добре, малкия — каза той. — Всяка личност, която ни представи полезни сведения за фургона, ще бъде възнаградена. Не е важно кой ще бъде. Ако твоите сведения допринесат да намерим фургона, ти ще получиш наградата.

Детето заизследва лицето на коменданта в продължение на доста секунди.

— Честна дума!

Комендантът поклати утвърдително глава.

— Честна дума!

— Вие няма да дадете наградата на татко? Вие ще я дадете на мен?

— Лично на теб.

— Пет хиляди долара?

— Точно така.

Детето се замисли продължително, а двамата мъже дебнеха реакциите му.

— Това да не е шега? — повтори то, наблюдавайки коменданта. — Ще ми дадете ли наградата, ако проговоря?

Комендантът потвърди с широка усмивка, изпълнена с възможно най-голяма сериозност.

— Не се шегувам, момчето ми. Армията има само една дума.

Детето потъна в размишленията.

— Добре! Е, добре! Ще ви кажа всичко! — завърши то. — Те са четирима: трима мъже и една жена. Двама от мъжете прекараха целия ден в караваната. Излязоха от нея късно вечерта. Зная номера на тяхната кола. Казаха ми, че отиват в Стаг Лейк, но това не е вярно. Поеха пътя, който води за националния, а това не е пътя към Стаг Лейк. Това е бяла каравана със син покрив. — То извади от джоба си оръфан бележник и откъсна един лист.

— Ето номера на колата им.

— Но как знаеш, че фургонът е в караваната? — запита Делейни, прегъвайки грижливо хартийката в портмонето си.

— Видях го, когато двамата мъже влязоха сутринта в караваната. — Събудих се нарочно, за да ги изненадам.

— Но как си могъл да знаеш, че това е наистина въпросният фургон?

Хлапето изгледа коменданта с дълбоко съжаление.

— Четох описанието му във вестниците. Това бе точно той.

— Кога тръгнаха?

— Вчера, по обяд. Видях ги да изчезват. Не тръгнаха по пътя към Стаг Лейк. Отиваха към планината.

— Имат голяма преднина пред нас — забеляза Делейни, смръщвайки вежди. — Защо не каза на баща си веднага да ни телефонира.

— Така и направих, но той не поиска да ме остави да телефонирам и сам не се зае с това. Ето защо ви писах — обясни детето. — Той каза, че всички полицаи били гангстери.

Делейни и Купър изгледаха Брадфорд продължително.

— Аз се шегувах — промърмори той, изчервен до уши. — Не исках да кажа…

— Можеш ли да ми дадеш описанието на въпросните хора? — попита Делейни, обръщайки се към детето.

— Разбира се — потвърди то.

И им описа Китсън, Джипо и Блек с най-голяма точност.

Купър отбеляза в бележника си описанията.

— Браво, момчето ми! — възкликна Делейни. — Добре си поработил. Бъди спокоен! Ако намерим фургона, аз ще настоявам ти да получиш наградата.

— О! Вие сигурно ще го намерите — увери детето, като повдигна в същото време шапката си и я изпразни от тревата. — Моята система все още не е съвършена — забеляза то. — Много бързо се затопля това.

— Опитай да сложиш там лед. Така ще е по-добре — посъветва го иронично Купър.

Детето го прониза с поглед.

— Вашата идея е идиотска! — възкликна то. — Той ще се стопи.

Делейни го потупа по рамото.

— Аз ще ти кажа как да се направи. Трябва само да отрежеш дъното на шапката си и въздухът сам ще влиза. В същото време можеш да предложиш и нова мода.

Детето размисли, после поклати глава.

— Това е добра идея — одобри то. — Ще опитам! Може и да стане нещо.

— Само района на планините не сме претърсвали — забеляза Делейни, докато двамата мъже отиваха към своята кола. — Те, може би, наистина се укриват там.

— Не — възрази Купър. — Ако предполагах, че са могли да стигнат до там, щях да накарам да претърсят района. Никой не може да се изкачи горе. Пътят е задръстен. Един фургон не може никога да мине оттам.

— Трябва винаги да се разчита на шанса — забеляза Делейни. — Впрочем, ние търсихме навсякъде. Нищо не рискуваме да отидем и да видим.

Купър се качи в колата и запали мотора.

— Вие действително ли смятате да помогнете на това хлапе да получи наградата? — запита той.

Делейни се настани до него. Погледът му придоби замислено изражение.

— Какво може да направи с пет хиляди долара един гамен на десет години? — каза той. — Бащата ще ги получи. Това е всичко! — Той стрелна Купър с открита усмивка. — Ние добре знаем кой има право на тази награда, нали? Обявата посочва, че всяка личност, която открие фургона, има право на обещаната сума. Ако искате моето мнение, ние ще поставим ръка отгоре й.