Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Китсън чувствуваше как ядът напира в него. Той устоя на изкушението да сграбчи Картър за ревера и да го разтърси като слива. Бърборенето на продавача, неговите свободни маниери и пресметливи очи го раздразниха. Китсън би дал много, за да прилича на него и да има същите безупречни дрехи и същия вид на превъзходство.

— Ние сме младо семейство, господин Картър — каза Джини.

Тя беше втренчила големите си очи в Картър с един умоляващ вид, което ядоса Китсън. Тя излъчваше един сексуален повик, който го вбесяваше. Никога не го беше гледала така!

— Не можете ли да ни я отстъпите за две хиляди? Честно, това е максимумът, който можем да дадем.

Картър прекара палец по финия мустак, приличащ на черта от молив. Изглеждаше, че се колебае. Очите му обходиха силуета на Джини с жив интерес. Накрая той вдигна рамене с комична безпомощност.

— Вие биете на чувствата! Е, добре! Понеже е за Вас, госпожо Харисън, давам Ви я за две хиляди! Няма да крия, че от тази работа губя сто долара, но парите не са всичко. Понеже Вие сте на сватбено пътешествие, нека това е моят подарък за сватбата. Ако тя действително ви харесва, оставям ви я за две хиляди.

Китсън стана ярко червен и стисна юмруци.

— Кажете, впрочем, Вие… — започна той.

Но Джини постави ръката си Върху неговата.

— Благодаря много, господин Картър — каза тя с радостна усмивка. — Сделката е сключена. Ние и двамата сме ви много признателни.

— Вие правите наистина една чудесна сделка — потвърди Картър. — Можете да ми вярвате! Ще кажа на служителите да я прикачат за колата Ви, докато ние легализираме продажбата в бюрото.

После погледна Китсън с покровителствена усмивка.

— Моите комплименти, господин Харисън! Вие имате жена, много силна в сделките.

В бюрото сделката бе окончателно оформена, но Картър не бързаше да ги остави да тръгнат. Държеше разписката между пръстите си и гледаше Джини с неподправено възхищение.

— И къде имате намерение да отидете, за да прекарате сватбеното пътешествие, госпожо Харисън?

— На планина — отговори Джини. — Мъжът ми обича много риболова. Нетърпеливи сме да тръгнем. Смятаме да се забавляваме много.

Китсън се приближи с протегната ръка и взе разписката от ръцете на Картър. Той не можеше да се примири с начина, по който последният разглеждаше Джини.

— Трябва вече да тръгваме — каза той — Имаме още много работа.

Ставайки, Картър отново отправи покровителствена усмивка.

— Вярвам ви напълно! Е, добре! Пожелавам ви приятен път и на двамата! Когато поискате да смените тази каравана с друга, елате при мен!

Той стисна ръката на Джини и я задържа в неговата малко по-дълго, отколкото бе необходимо. Китсън, решен да не стиска ръката на продавача, напъха ръцете в джобовете си и се отправи към Вратата с тежка крачка.

Караваната бе вече прикачена към буика и те поеха по пътеката в противоположната посока. Картър още бъбреше с Джини.

Начинът, по който Картър помогна на Джини да се качи В колата, изпълни с яд сърцето на Китсън и той с голяма мъка се въздържа, когато с покровителски вид другият го потупа по рамото, пожелавайки му добър път.

— Точно това ни трябваше — забеляза Джини, когато се отдалечиха. — Морган ще бъде доволен.

— Това говедо те гледаше по един начин… — каза Китсън с нисък и яростен глас. — Трябваше да му лепна юмрук в лицето.

Нейните синьозелени очи внезапно се изпълниха с враждебност. Джини извъртя глава и го изгледа:

— Какво искаш да кажеш?

— Това което казах! — избухна Китсън, вън от себе си. — Този начин, по който те гледаше… Безподобен глупак! Трябваше да го ударя.

— Теб какво те засяга начинът, по който мъжете ме гледат? — запита тя с леден глас. — Доколкото зная, ние не сме женени! Няма да ми правиш домашна сцена, нали?

Големите ръце на Китсън стиснаха по-силно волана и той почервеня. Запази мрачно мълчание чак до завръщането им в ателието на Джипо.

Трябваха им почти две седмици, за да направят желаните трансформации на караваната.

От единадесет дни Блек живееше постоянно с Джипо, спейки на едно походно легло в първобитното мрачно, жилище на ковача. Беше взел това решение самостоятелно, чувствайки, че бе снижил значително престижа си в очите на Морган и желаейки на всяка цена да му докаже, че занапред има намерение да се захване сериозно за работа.

Съжителството с Джипо се оказа много тежко изпитание. Джипо имаше навици на италиански селянин, които дразнеха Блек. Неговото върховно безразличие към мръсотията и липсата на комфорт превишаваха разбиранията му по този въпрос. Всяка сутрин Китсън пристигаше в ателието към осем часа и си тръгваше малко след полунощ. Тримата мъже работеха без прекъсване върху караваната, за да може тя да понесе натоварването на фургона.