Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

През този период Блек и Китсън бяха принудени да признаят техническите умения на Джипо Без сръчността му и без неговата изобретателност те не биха стигнали до никъде.

Блек, който винаги бе презирал Джипо, бе смаян, откривайки в него такова превъзходство всеки път, когато трябваше да решат някой технически проблем. Той беше длъжен да констатира, че без Джипо и неговото отлично познаване на професията, цялата работа би пропаднала.

Напротив, Китсън, който истински обичаше Джипо, се възхищаваше от цялото си сърце на италианеца. Всеки път той чакаше с нетърпения определения час, за да отиде да работи с него. Даваше си сметка, че за първи път в живота си ще научи нещо полезно.

Караваната беше готова вторник вечерта. Същата вечер Морган свика всички свои хора в ателието. От единадесет дни никой от тях не беше виждал Джини. Тя бе дала на Морган телефонен номер, на който можеха да и се обадят при спешен случай, но нито той, нито другите имаха и най-малка представа къде живее тя, нито как прекарва времето си.

Работейки върху караваната Китсън мислеше постоянно за Джини. Въпреки всичко, той бе сериозно увлечен. Мислеше си, че тази любов, както и делото, което подготвяха, ще бъдат за него само извор за нещастия Но чувствата му към Джини бяха прекалено силни, за да може да ги преодолее. И той трябваше да признае, че това момиче беше влязло в кръвта му като вирус.

Докато другарите му работеха на караваната, Морган прекарваше почти всичкото си Време на пътя между агенцията и Центъра за изследвания. Той наблюдаваше фургона всеки път, изследваше най-добрите средства за бягство, засичаше най-малкото движение, проверяваше неуморно най-малките подробности и чертаеше карти, толкова точни, колкото му бе възможно. Принципът на Морган беше нищо да не се оставя на случая. Знаеше, че след като вземат фургона, успехът зависеше от бързината на тяхното бягство. Трябваше да преодолеят максимум километри след мястото на засадата, преди преследванията да са започнали. Затова бяха необходими отлично познаване на областта и щателно изготвена скица за състоянието на пътищата.

Наближавайки с колата си към осем часа ателието на Джипо, Морган се чувстваше пълен с оптимизъм.

За първи път от началото на месеца силен дъжд оросяваше засъхналата земя, която изпускаше приятна миризма на влага в ноздрите му.

Никаква светлина не преминаваше през стегнатите кепенци на прозорците на ателието и огромният хангар имаше изоставен вид.

Той се готвеше да слезе от буика и да изгаси фаровете, когато дочу да се приближават бързи и леки стъпки. Ослуша се напрегнато и ръката му машинално сграбчи дръжката на неговия револвер, калибър 38.

В светлината на фаровете от мрака изплува Джини. Синият й шлифер блестеше в дъжда. Нейните бакърени коси бяха предпазени от прозрачен капюшон.

— Вече доста седмици не е валяло — каза Морган — Щях да мина да те взема, ако знаех къде живееш.

— Това няма значение — отговори кратко тя.

Морган застана между нея и ателието, навеждайки рамене под дъжда.

— Къде точно живееш, момиче?

Тя се спря под дъжда и го изгледа.

— Това засяга само мен!

Той постави ръката си върху нейната и я дръпна към себе си.

— Това не е начин да се отговаря, малката ми Ти си много мистериозна за моя вкус, знаеш ли? Аз не зная коя си ти, откъде идваш, откъде си извлякла идеята си и даже — къде живееш. В случай на гаф, ти можеш да изчезнеш, като че никога не си съществувала.

Тя се освободи с едно дръпване. — Това има известни предимства — възрази тя.

И оставяйки го там, се приближи до вратата на ателието, на която почука.

Морган остана за миг неподвижен, със сбръчкани вежди над очите. После, докато Китсън отваряше вратата, той настигна Джини и влезе в ателието.

— Привет, момчета! — подхвърли, тръскайки дъжда от палтото си — Напредваме ли?

— Свършихме — отговори Китсън с очи, вперени в Джини, която съблече шлифера си и го хвърли върху тезгяха.

Тя носеше сиво манто, пола в същия цвят и зелен корсаж, който подчертаваше цвета на косите й. Виждайки я тъй красива, Китсън почувства сърцебиене. Той се мъчеше да отгатне чувствата й, но освен краткият поглед, с който го удостои, тя не му обърна никакво внимание. Вдигна завития с кафява хартия пакет, който беше донесла и поставила на тезгяха, докато сваляше шлифера си и се приближи до караваната, за да го връчи на Джипо.

— Ето завесите — каза тя.

Морган се приближи до тях.

— Е? — запита той.