Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

— Познахте — каза Джини с весел вид. — Ние търсим каравана, нали Алекс?

— Тук е най-доброто място — каза продавачът с широка усмивка. — Аз се наричам Хари Картър. Вие ще вземете важно решение, но ви уверявам, че може да ми имате доверие. Ние никога не сме правили продажба, без да сме уверени, че нашият клиент ще бъде доволен. Имаме голям избор на каравани. Какъв модел предпочитате?

— Евтин модел — промърмори Китсън, освобождавайки ръката си.

— Имаме на всякакви цени — каза Картър с очи, приковани в дългите тънки крака на Джини. — Искате ли да отидем и да хвърлим едно око? Вие ще видите какво имам в момента и аз ще ви кажа цената на тази, която ви интересува.

Те го последваха по пътеката, оградена с трева, която водеше до мястото, където караваните бяха подредени в две линии.

Китсън не намери веднага модела каравана, който търсеше. Тя трябваше да има поне четири метра и осемдесет сантиметра дължина и съвсем елементарно вътрешно обзавеждане. Забеляза една в средата на втората редица и се спря, за да я разгледа. Това беше бяло ремарке със син покрив, което имаше по два прозореца от всяка страна, два отзад и два отпред.

— Може би тази? — каза той, гледайки Джини, която му направи кратък знак на възхищение.

— Тази ли? — запита Картър с изненадан вид, — Не мисля, че ще я намерите много комфортна. — Той изгледа Китсън. — Не чух добре вашето име, господине?…

— Харисън — отговори Китсън. — какви са размерите й?

— Пет метра на метър и осемдесет. Да говорим откровено, господин Харисън. Неудобството на този модел е, че е бил предвиден за ловни експедиции и е грубичък. Това не е типът каравана, който ще допадне на госпожата-каза Картър, оставяйки погледа си да броди по краката на Джини. — Но ако външният вид ви харесва, имам една подобна, отлично екипирана. Оставете ми да ви я покажа.

Китсън не помръдна. Той съзерцаваше караваната в синьо и бяло, разглеждаше всички колела, преценяваше издръжливостта им, а също и на автоматичните спирачки, които според Джипо бяха от първа важност.

— Моят мъж е много сръчен — каза Джини. — Имаме намерение сами да обзаведем караваната, която купим. Можем ли да видим вътрешността на тази?

— Но разбира се! Погледайте я колкото искате, а аз ще ви покажа другата после. Ще видите разликата! Тази, да говорим честно, е кух скелет.

Той отвори вратата, оставяйки Джини и Китсън да разгледат вътрешността.

Китсън видя веднага, че това е моделът, който търсеха. Скромните вътрешни обзавеждания можеха лесно да бъдат демонтирани. Подът имаше солиден вид и влизайки, той констатира, че, застанал прав, остава още няколко сантиметра свободно пространство между главата му и покрива.

После отидоха да погледнат другата каравана с подобна големина и форма, но много по-добре обзаведена. Още от пръв поглед Китсън видя, че не това им бе необходимо.

— Аз твърдо смятам, че другата ще ни свърши по-добра работа — каза той, връщайки се към караваната в бяло и синьо. — Колко искате за нея?

Неподвижен, Картър го преценяваше внимателно. Очите му имаха вид, че пресмятат точната стойност на средствата на Китсън.

— Това е една груба конструкция, господин Харисън. Здрава и проста! Тя ще ви върши работа. В каталога струва три хиляди и осемстотин долара. Това е цената й като нова. Тази е оказион, но както можете да констатирате, тя няма дори една драскотина. Двама господина я бяха купили за една ловна експедиция, която трая шест седмици. Може да се каже, че тя практически е нова. Понеже вие се спряхте на нея и сте на сватбено пътешествие, ще ви искам цена като на приятели. Да кажем две хиляди и петстотин долара. Това е действително подарък.

— О, не! Това е много скъпо за нас! — извика живо Джини, за да пресече гневните протести на Китсън. — Ако това е вашата последна цена, ще трябва да потърсим другаде.

Картър й се усмихна.

— Това е една много разумна цена, госпожо Харисън, и не трябва да си мислите, че караваните никнат тук като гъби. Ако отидете в Сен Лоран, вие сигурно ще намерите други каравани, но ще забележите също, че цените са много по-високи от нашите. Ако тази е много скъпа за вас, то мога да ви предложа друга. Имам една за хиляда и петстотин долара. Но е малка и няма здравината на тази.

— Предлагам ви хиляда и осемстотин долара за тази — каза Китсън. — Да или не. Не мога да дам повече.

Картър цъфна в лицемерна усмивка.

— Мога да преговарям с вас, господин Харисън, но не на тази база. Продавайки за хиляда и осемстотин долара каравани като тази, аз ще се разоря. Но понеже тя действително ви интересува, да кажем две хиляди триста и петдесет? Не мога да направя друго.