Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Блек живееше в две стаи, в едно каменно здание, извисяващо се над реката.

Морган взе асансьора до четвъртия етаж, пресече коридора и натисна звънеца на Блек с показалеца си. След няколко секунди Блек отвори. Носеше черна пижама, украсена с неговите инициали, избродирани с бяло върху джоба. Косите му бяха разчорлени, а очите — сънени.

— По дяволите! — възкликна той, гледайки Морган с кръглите си очи. — Колко е часът?

Морган бутна Блек в една малка, конфортно мебелирана, но разхвърляна стая. Празни бутилки от уиски и джин бяха наредени до прозореца. Блудкав мирис на тютюн, примесен с миризмата на парфюм, плуваше във въздуха. Морган си затисна носа.

— Тук много вони! Можеш ли да проветриш малко?

— Да, разбира се.

Блек се приближи до прозореца и го отвори изцяло. После погледна часовника върху камината и видя, че е единадесет и двадесет.

— Ти си дошъл по-рано. Китсън тръгна ли?

— Те тръгнаха — отвърна Морган и посочи към спалнята. — Има ли мадама у вас?

Блек се усмихна с наивен вид.

— Тя спи. Не се безпокой за нея.

Морган направи крачка напред, сграбчвайки Блек за дрехата и го привлече към себе си.

— Кажи ми, ти знаеш ли, че се отнася за удара на живота ни? Ще трябва да се стегнеш много, ако искаш да си ни полезен в нещо. Чакайки деня „X“ — никакви жени повече и никакъв алкохол. Имаш вид на човек, чийто крака никак не държат.

Със сгърчено лице и с едно леко разтърсване, Блек се освободи от Морган.

— Не обичам да ми се говори с такъв тон, ти знаеш, Франк!…

Морган се усмихна и неговите тънки устни придобиха изведнъж жестоко изражение.

— Аз се притеснявам! Ако си търсиш боя, имаш го. Винаги съм на твое разположение, за да ти сменя физиономията. Не го забравяй! Ще правиш това, което ти кажа или ще мина без твоите услуги.

Изразът на черните му очи смрази кръвта на Блек.

— О.К. — каза той забързано. — Ще внимавам.

— Ще бъде по-добре за теб! Блек се отмести.

— Какво пишат вестниците по повод снощния случай?

— Глупости, както обикновено. Тези глупаци там така са се изплашили, че не са дали нашето описание на полицията. Мисля, че ще се измъкнем. Трябва да отидеш веднага у Джипо. Той работи стоманените греди, но ще има нужда от помощ. Отивай веднага, разбрано?

— Съгласен — каза Блек неохотно.

Не се чувстваше във форма за работа тази сутрин.

— И се оправяй! — излая Морган. — Аз ще отида до Дюка да търся автоматична пушка. Ърни познава един, който иска да ми я продаде.

— Добре — каза Блек. — Тръгвам веднага.

След като Морган изчезна, Блек изруга през зъби. Влезе в спалнята, прекоси стаята, потънала в полумрак и вдигна щорите. Светлината падна директно върху лицето на жената, лежаща в леглото му.

— Ох! Писна ми, Еди! — запротестира тя, сядайки и мигайки с очи.

Черните й коси бяха отрязани на ивици върху челото. Имаше големи сини очи, с фини черти, а нейната жълта пижама подчертаваше приятните й закръглености.

— Хайде! Обличай се, малката! — каза Блек, борейки се с ризата си. — Имам работа. Размърдай се малко!

— Но аз съм грохнала, Ед. Даже да излизаш, аз мога да остана тук!

— Не, не мога да те оставя тук сама. Хайде, действувай! Приятелката на Блек се наричаше Глория Досън. Тя изхълца, отхвърли чаршафите и слезе от леглото. Протегна се, прозя се и с несигурна крачка се отправи към банята.

— Какво те прихвана изведнъж, скъпи? — запита го тя, прекарвайки ръка в черните си коси. — Кой е този твой приятел?

Блек започна да се бръсне с електрическата самобръсначка.

— Казах ти да се обличаш и да изчезваш! — подхвърли той. — Аз бързам.

Тя свали пижамата си и се мушна под душа.

— Казвам си понякога, че трябва да имам дупки в паметта — извика тя, повишавайки гласа си, за да може въпреки шума на водата да се чуе. — Винаги все същата история! Започва много добре, нежна музика, скрити светлини, малки любезни думи и изведнъж — хоп! Внезапно ми се казва да се обличам и да изчезвам. Ето начин да се говори на една жена! Аз, която мислех, че съм намерила моя очарователен принц!

— Бъбри по-малко и действувай! — измърмори Блек. Той изключи електрическата си самобръсначка и отиде в кухнята да стопли кафето Имаше главоболие и езикът му лепнеше. Съжаляваше, че се напи толкова снощи, но нервите му не издържаха Съжаляваше също, че беше поканил Глория да раздели леглото му. Чувстваше, че това бе направило лошо впечатление на Морган. Сипа си в една чаша кафе и с безпокойство взе три аспирина, виждайки ръката си да трепери като лист. Токущо бе изпил кафето си, когато Глория, която беше привършила с обличането, влезе в кухнята.