Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

Всеки патрул беше инструктиран и имаше описанията им. Указанията бяха категорични: никакъв арест, само сигнализиране.

О’Грейди зърна буика и застана нащрек. Когато колата пропълзя покрай него, той изгледа Чък, после Мег и моментално ги разпозна по описанието, което знаеше наизуст. Изкушението да спре колата и да ги арестува бе огромно. Той си представи как снимката му ще се появи по всички вестници, а може би дори и по телевизията, но мисълта за гнева на Биглър охлади ентусиазма му. Той видя как колата се влива в натоварения трафик по булеварда и включи предавателя си.

Щом получи информацията, Биглър алармира патрулна кола 4. Полицаите Хърн и Джейсън бяха паркирали на булеварда. Те се стегнаха, щом чуха резкия глас на Биглър по радиото.

— Х.50. 1963, тъмносин буик 55789 идва към вас. Повтарям Х.50. Проследете го при възможност, но не и ако се съмнявате, че ще ви забележат. Мъж и жена. Повтарям. Прекратете следенето, ако има опасност да ви забележат.

От кода Х.50 Хърн разбра, че става въпрос за Екзекутора. Той запали двигателя. Остави радиото да работи и чу как Биглър уведомява и другите патрулни коли.

— Идват — каза Джейсън. Хърн потегли и се включи в потока от коли.

Буикът мина покрай тях и полицаите огледаха Чък и Мег. Хърн се вряза между един ролс и един кадилак. Шофьорът на ролса натисна клаксона, после разбра, че се е изежил на полицейска кола. Затова, когато Джейсън го изгледа, се направи, че случайно е изсвирил.

Буикът успя да мине на светофара, а Хърн изруга, защото трябваше да спре.

— Дявол да го вземе! Единственият начин да се измъкнем от тази лудница е като включим сирената. Край. Изпуснахме ги.

Той се обади на Биглър.

Без да усеща, че ги следят, Чък зави надясно на следващото кръстовище и намали, когато стигна „Адлон“.

— Давай, малката, ще те чакам тук.

Мег отиде в хотела и взе плика от кабина 6. Върна се в колата и го сложи отпред в жабката. От „Адлон“ тръгнаха към „Екселсиор“ и Мег отново прибра плика без проблеми.

С нарастващо въодушевление Чък я погледна как слага плика в жабката и тръгна за жп гарата.

— Боже! — избръщолеви той. — Наистина сякаш доиш крава! Вече имаме хиляда долара! Още три пъти и изчезваме.

Патрулна кола 6 докладва, че буикът минал покрай тях в обратна посока. Задръстването било много голямо и не успели да обърнат, за да го проследят.

Биглър погледна голямата карта, разтворена на бюрото му. Отбеляза къде е бил видян буикът и алармира патрулни коли 1 и 2, че може да мине покрай тях.

Но Чък караше към гарата по страничните улици и патрулните коли го изпуснаха.

Там нямаше място за паркиране и той взе да обикаля наоколо. Това го притесни. Някое любопитно ченге можеше да го пита какво прави тук. Обиколи гарата четири пъти, преди Мег да се появи.

Когато сиря, лицето й бе обляно в пот.

— Исусе! Какво, по дяволите, нрави досега? — изръмжа той. — Взе ли го?

— Да — Мег отвори жабката и сложи третия плик върху другите.

— Уху — Чък изтри лицето си с длан. — За момент… — млъкна и се засмя пресилено. — Петстотин долара! Сега към Грейхаунд!

Зави по една пресечка и излезе на крайбрежния булевард. Един полицай, който дебнеше там, забеляза буика и се обади на Биглър. Той веднага алармира кола 2, но тя нямаше как да се измъкне от задръстването. Шофьорът каза, че не може да направи нищо, освен ако не пусне сирената. Биглър изруга. Полудяваше при мисълта, че булевардът е претъпкан с шофьори, които се шляеха без цел, за да показват себе си и колите си и да се наслаждават на хората по плажа.

Мег излезе от буика и отиде на спирката на Грейхаунд.

Кабина 4 беше заета.

Около трийсетгодишната жена, която говореше по телефона, бе от типа, който Мег мразеше и презираше: омъжена, с прическа, направена в евтин фризьорски салон, с не особено изискани дрехи и накичена с безвкусни дрънкулки. Сигурно имаше дете и разбира се, непрекъснато го поучаваше, без да признае, че е чудовище, превърнало живота й в ад. Мъжът й вероятно беше някой досадник, който говореше само за коли, голф и трепереше да не загуби работата си.

Мег я наблюдаваше с омраза как говори и размахва ръка. — Ха… ха… ха. — Пискливият й смях проникваше през стъклената врата. — Ха… ха… ха.

Изгубила търпение, Мег отвори вратата, избута жената настрани, отлепи илика и го прибра в чантата си.

— Ох! Извинете! — Жената я гледаше слисано.

— Майната ти! — изруга Мег и тръгна към колата.

— Нямаше ли проблеми? — понита Чък, когато Мег сложи плика в жабката.